— Глупости!
— Къде отива тогава? — попита Евансън и спря да се занимава с пръчката. — Чантата има още една особеност — продължи той. — Каквото и да правиш, не можеш я обърна наопаки.
Колинс се вгледа в тъмната вътрешност на чантата. Предпазливо пъхна пръст вътре, потърка го о металния пръстен, опита се да драсне по него с нокът. Появи се лъскава ивица.
— От алуминий е — заключи той. — Пръстенът е алуминиев.
Евансън също се загледа в пръстена.
— Всичко, което жената е вземала, е било от алуминий. Това е една от причините да те повикаме. Познаваш законите на механиката, познаваш и металите. От три дни се мъчим да проумеем какво става и доникъде не сме стигнали. Може би ти ще измислиш нещо.
— Какво опитвахте?
— Слагахме вътре разни работи. Проверявахме с всякакви инструменти, с рентген и така нататък. Не си изяснихме нищо. Искаме да знаем къде отиват предметите, пъхнати вътре.
Колинс пусна едно алуминиево копче в чантата. Копчето мина през дупката на пръстена и изчезна.
— Чакай — изведнъж се начумери той. — Какво имаше предвид, като каза, че не може да се обърне наопаки?
— Това е геометрична повърхнина от втора степен — каза Евансън, като внимателно запали цигара. — Една повърхнина от първа степен, кълбо или гумена топка, може да бъде обърната наопаки през някоя малка дупка в повърхността. Но една тръба не момее да бъде обърната наопаки каквото и да прави човек.
— Защо?
— Защото в нея има дупка. А една дупка не може да мине през друга дупка. Дори ако е безкрайно мъничка.
— Е, и? — намръщи се Колинс.
— Същото е и с чантата. Смятаме, че повърхността й загражда пространство от друга вселена. От четириизмерна вселена. А пространството от една вселена не може да бъде вмъкнато в друга, без да станат големи бели.
— Но една тръба може да бъде обърната наопаки — противопостави му се Колинс. — Сигурно ще престане да изглежда като тръба, но цялата ще се промуши през дупката.
Евансън хвърли поглед на чантата върху масата.
— Не е изключено. Геометрична повърхнина от втора степен в условия на напрежение. Но има една тънкост: ще престане да бъде тръба.
Евансън пъхаше вече четвърти алуминиев предмет в чантата. Уморено поклати глава.
— Не зная. Има нещо, което поглъща този алуминий… — Опита се да напъха вътре дървена линия, но чантата веднага я изтика навън. — При това поема само алуминий и нищо друго. Онзи детектив имал голям ръчен часовник от алуминий. Часовникът изчезнал от ръката му, но двата златни пръстена останали на място.
— Дай да си поиграем малко на главоблъсканица — рече Колинс.
Евансън сърдито го изгледа.
— Какви ги дрънкаш?
Колинс се ухили.
— Нещото, което се намира от другата страна на тази чанта, каквото и да е то, иска алуминий. Защо? Около отвора на чантата има алуминиев пръстен. Плътно притиснат към вътрешната страна. Като рамка на вход. Но не е много голям и за него не е употребен много алуминий. Значи те имат голяма нужда от този метал.
— Кои „те“?
— Те или нещото, което приема метала, но отхвърля дървото.
— Защо?
— Можем само да гадаем. Не е изключено да строят още един отвор. Значително по-голям.
Евансън го изгледа втренчено.
— Не говори глупости. Защо…
— Просто мислех на глас — тихо каза Колинс и взе една стоманена пръчка. И като я хвана здраво за единия край, пъхна другия в чантата.
Евансън го гледаше изумен.
— Но те не я искат. Опитват се да я върнат обратно — рече той.
Колинс продължи да тика навътре пръчката и изведнъж върхът й се показа, изкривен в обратна посока. Колинс светкавично хвана двата края и започна да ги дърпа.
— Внимавай, пази се! — извика Евансън. — Опитваш се да приравниш вселената им към нашата геометрия.
Дъното на чантата сякаш се огъна навътре.
Изведнъж единият край на пръчката се изплъзна от ръката на Колинс. Той политна назад. В ръката си държеше пръчката, вече изправена.
— Евансън! — развълнувано извика Колинс. — Можеш ли да докараш тук един скрипец?
Евансън глупаво примигна и кимна с глава.
— Добре — каза Колинс. — Мисля, че знам начин да се закачим за тяхната вселена.
Лесно внесоха в лабораторията дългия, дебел осем сантиметра стоманен прът, като го претъркаляха с подпори. Последните петнайсет сантиметра от пръта бяха покрити с лъскава алуминиева цев и извити като остра кука.
— Готов ли е скрипецът? — попита Колинс.
Евансън отговори утвърдително.
— Тогава пъхни края на пръта в чантата.
Краят на пръта изчезна във вътрешността.
— Какво си намислил? — попита го обезпокоен Евансън.