— Дезмънд! — възмути се Берилия. — Що за отношение? Момичетата на възрастта на Стефани се влияят толкова лесно — трябва да й се показва, че всичко, научено в училище, е ценно. Шегите и закачките са хубаво нещо, но някои неща просто трябва да бъдат взимани насериозно. Как може да очакваш от Стефани да бъде отговорна, когато й даваш такъв пример?
— Не знам — отговори той. — Ще разчитам на късмета си.
Берилия въздъхна раздразнено и сякаш се приготви да им изнесе лекция. Валкирия и баща й се възползваха светкавично от паузата.
— Отивам на училище — заяви момичето.
— Отивам на работа — каза Дезмънд почти едновременно с нея.
Валкирия остави купата си в миялната машина и се спусна към вратата.
— Но, Дезмънд, не си закусвал — намръщи се майка й.
— Ще си взема нещо по път. — Баща й я следваше плътно по петите. Във фоайето той взе ключовете си от една малка масичка. Размениха по един поглед и си кимнаха за довиждане, усмихнаха си се и баща й излезе през входната врата, а Валкирия се върна в стаята си.
Не за пръв път тя се почуди какво би било баща й да разбере, че семейните легенди са истина, че родът им наистина произлизаше от Древните, че дядо му и починалият му брат са били прави. Но тя не му бе казала. Ако знаеше истината, баща й щеше да опита да я спре, да я защити от хора като Серпин, Венгос и всякакви други, които се опитваха да я убият. Или пък щеше да иска да се включи. И тогава щеше да се наложи тя да го пази — не знаеше дали може да справи с това. Валкирия искаше нормално семейство. Така беше добре. Безопасно.
Съблече училищния си пуловер и го метна на леглото. Валкирия веднъж бе забравила за правилото с емблемите и отражението й бе отишло на училище със знака на училището от обратната страна на пуловера и мотото под него написано наопаки. Мислеше да не повтаря грешката. Сега изчака отражението й да навлече връхната дреха, и му връчи чантата си.
— Приятно прекарване — каза тя, а двойничката й кимна и излезе от стаята.
Валкирия не успя да потисне усмивката си. Откакто работеше със Скълдъгъри, не бе стъпвала в класната стая, но бе наясно с целия училищен материал до момента, с всички клюки и живота на едно обикновено тринайсетгодишно момиче.
Естествено, понякога и се щеше да преживее всичко това директно, вместо през очите на отражението си. Не бе същото да си спомни някоя шега, вместо да я чуе на място. Но това бе още една част от цената, която плащаше.
С тихи движения Валкирия се преоблече в черните дрехи, направени специално за нея, и прибра униформата си под леглото. Откакто Гастли Биспоук й бе ушил „работните“ дрехи, бе пораснала малко, но все още й ставаха, за което бе благодарна. Редовно й спасяваха живота, а и нямаше как да помоли Гастли за нов чифт. В битка с Белия секач той бе призовал земните си елементални сили в отчаян опит да спаси живота си и се бе превърнал в камък. Не го познаваше много добре, но Гастли й липсваше, а и знаеше, че липсва и на Скълдъгъри.
Облече палтото си и отвори прозореца. Вдиша веднъж, бавно и дълбоко. Увери се, че никой не я наблюдава и се покачи на перваза. Остана там за секунда, за да се концентрира. После прекрачи прага като забави спускането си, измествайки въздуха около себе си. Не й се получи съвършено и се приземи малко твърдо, но все пак много по-успешно, отколкото допреди известно време.
Побърза да стигне до кея. Като по-малка, там се срещаше с приятелите си. Надбягваха се до ръба му и се хвърляха напред, като прелитаха над скалите точно под тях, право в искрящата вода. Да, опасно беше, и да, веднъж горкият Джей Джей Пърл си строши коляното на камъните, но рискът правеше каскадата още по-привлекателна. Джей Джей още леко накуцваше, но тя отдавна се бе отчуждила от приятелите си от детинство. Плуването обаче й липсваше. Не й се отдаваше възможност да го прави напоследък.
Скълдъгъри я чакаше в Бентлито, паркирал до един ръждив Фиат. Контрастът бе поразителен, но той винаги бе такъв.
— Добро утро — каза детективът, когато Валкирия се намести на седалката до него. — Добре си се наспала, нали?
— Спах два часа.
— Е, никой не е казал, че е лесно да водиш изпълнен с приключения живот на велик детектив.
— Ти каза, че е лесно.
— Казах, че е лесно за мен. Колата на прекрасната ти леля ли видях пред къщата ви?
— Да, беше вкъщи. — И момичето му разказа за сутрешното гостуване на Берилия.