Тя замахна, но той се поотмести и ръката й срещна въздуха. Когато се опита да го ритне, той направи крачка към нея и с отегчено изражение изви ръката й зад гърба и я свали на колене.
— Баронът те иска жива. Имай предвид, че не уточни дали те иска ненаранена. Не се опитвай да ме удариш отново.
— Ами аз? — провикна се иззад него спринтиращият Скълдъгъри. — Може ли аз да те ударя?
Вампирът пусна Валкирия и се обърна, но твърде късно, за да избегне юмрука на Скълдъгъри, насочен към носа му. Той се олюля назад и детективът разтвори рязко длан. Въздушната струя блъсна вампира право в лицето и той се превъртя назад във въздуха. Вместо да падне на тревата обаче, той усука тялото си с нечовешка ловкост и се приземи на крака.
— Детективе — промърмори мъжът в черно.
— Дъск — каза Скълдъгъри. — Мина време. Още ли си зъл?
Мъжът на име Дъск се усмихна.
— От време на време, когато ме прихване. — Посочи двойката младежи. — Позволи ми да ти представя приятелите си. Наричам ги Слуга едно и Слуга две. Кой е едно и кой две, ще ви оставя да се разберете помежду си.
Момчето и момичето нападнаха. Скълдъгъри отбягна нескопосаните им опити да го сграбчат и ги блъсна един в друг. Очертанията на Дъск като че ли се замъглиха за миг и в следващия вече клечеше до Валкирия. Вдигна я на крака и я повлече със себе си. Скълдъгъри се хвърли към него и двамата се претърколиха на земята, а шапката и шала на детектива отхвърчаха. Валкирия се препъна назад. Слуга едно, момчето, изръмжа и се понесе към нея. Отблизо имаше още по-ужасен вид. Очите му бяха мътни и зачервени, а на врата му ясно личаха белезите от ухапване. Нямаха нищо общо със спретнатите убождания, които бе виждала по филмите — вратът му бе брутално разкъсан. Засъхналата по кожата му кръв миришеше на изпотени медни монети.
За миг я обзе паника. Ръцете му стискаха яката й, избутваха я назад с неподозирана сила. Приятелката му, Слуга две, приближаваше откъм гърба му, също нетърпелива да я нарани. Валкирия се насили да се отпусне, да си спомни тренировките със Скълдъгъри и Танит, принуди тялото си да се отпусне, макар да искаше да крещи с всяка своя фибра.
Позволи им да я бутат назад. С лявата си ръка хвана китката на Слуга едно, а с дясната подпря лицето му. Подложи таз и преметна Слуга едно над главата си.
Слуга две пак изръмжа и я удари и светът пред очите на Валкирия се олюля. Тя успя да избегне последвалия опит за сграбчване, опита захват неуспешно, накрая с все сила изрита Слуга две в коляното и я избута.
Недалеч от нея Дъск и Скълдъгъри продължаваха схватката. Сега, когато елементът на изненадата вече не бе на страната на детектива, свръхестествената ловкост на вампира му позволяваше да отбягва с лекота ударите на Скълдъгъри и да се изплъзва от захватите му още преди детективът да ги завърши.
Дъск изрита Скълдъгъри и отстъпи назад, но нещо се изплъзна от джоба му и падна на земята. Докато се наведе и го вземе, Скълдъгъри вече бе протегнал ръка. Предметът полетя към дланта му — оказа се спринцовка, пълна с безцветна течност.
Дъск сви рамене.
— Задръж я. Имам си още много.
Слугите се прегрупираха. Валкирия щракна с пръсти, но не успя да предизвика искра. Опита пак и този път усети нагорещения въздух. Фокусира енергията си от центъра на тялото си към дланта си. Искрицата се превърна в пламък.
— Назад — предупреди тя слугите. Те не продумаха — може би дори не бяха способни на това.
Пламъкът прерасна в огнено кълбо, което тя запокити към тях. Ала Скълдъгъри извика нещо и изтича напред, замахна с ръка и силен порив угаси огъня. Хвана Валкирия за ръката и двамата заотстъпваха заднешком, а Слугите ги следваха неотлъчно.
— Заразени са — каза Скълдъгъри, — но не са загубени. Не още. Не искаме да ги убиваме.
Дъск вървеше бавно зад двамата младежи.
— Не са виновни, че аз ги избрах, все пак.
— Нужни са две нощи, за да се превърне заразеният във вампир — продължи Скълдъгъри. — Дотогава са невинни жертви.
— Но след две нощи — включи се отново Дъск, — всичко ще е приключило.
Скълдъгъри извади пистолета си, вдигна го към Дъск. Слугите спряха и изръмжаха. Усмивката на Дъск не слизаше от лицето му.