— Какво видя Скълдъгъри?
— Ярост. Семейството му бе убито пред очите му и когато той се върна от мъртвите, яростта му се върна с него. За повечето хора е невъзможно да поддържат подобен гняв задълго. Скълдъгъри, верен на себе си, е изключението.
— И какво стана?
— Той изчезна. Ако искаш мнението ми, мисля, че видя на какво е способен и осъзна, че има само два избора — да позволи на яростта му да го погълне или да се бори с нея. Затова си тръгна. Нямаше го пет години. Когато се върна, гневът му още бе там, но имаше и нещо друго — някакво разбиране. Нова цел. Отново можеше да се шегува, което бе добре дошло, защото е един от твърде малкото мъже, които умеят да ме разсмиват. Скоро научихме, че лорд Вайл е бил сразен, а после самият Скълдъгъри надви Венгос. Плановете на Меволент започнаха да се разпадат.
— Къде е бил? През петте години?
— Не зная. Всички мислехме, че е мъртъв. Отново мъртъв, имам предвид. Но се върна, точно когато имахме нужда от него. За това може да разчиташ на него — спасението в последния момент. Доста е добър в това.
Някой почука. Двете се изправиха, а от коридора отвън се дочу първо приглушен глас, след това силно тупване.
— Тичай в спалнята — каза Чайна. — Не ми спори. Върви в спалнята и затвори вратата.
Валкирия стори, както й бе наредено, но остави вратата открехната, колкото да вижда. Чайна вдигна телефона, но точно тогава вратата се отвори с трясък и през нея влетя слабият мъж с папионката, който се строполи и не помръдна.
След него влезе друг мъж, на около петдесет, сивокос, с къса брада. Дрехите му бяха тъмни и смътно войнишки, ботушите му лъщяха. На колана му висеше сабя.
— Здравей, Чайна. Радвам се да те видя.
— Барон Венгос. — Чайна остави телефона. — Ще ми се да можех да отвърна същото. Защо си тук?
— Значи не знаеш?
— Ако желаеш да върнеш закъсняла книга, библиотеката е отсреща. Глобата ще е сурова, но справедлива.
— Тук съм за теб, Чайна. След няколко часа ще имам бронята на лорд Вайл и последната липсваща съставка ще е на ръка разстояние. Време е да свалиш тази маска и да приключиш с представленията. Да заемеш мястото си.
— Мястото ми е тук.
— И двамата знаем, че не е вярно. Никога не си могла да обърнеш гръб на Безликите, също като мен. Виждал съм отдадеността ти.
— Отдадеността ми, както я наричаш, си отиде.
Венгос поклати глава.
— Заклела си се във вярност на тъмните богове. Не можеш просто да промениш решението си.
— Боя се, че мога, и го направих.
През открехнатата врата Валкирия видя как гневът обзема изражението на барона.
— Ти си техен слуга. — Гласът му стана нисък и заплашителен. — Ако ти не спазиш обета си пред тях, аз ще го направя вместо теб. Ти ще си там, когато Безликите се върнат, дори за да си първият предател, когото ще убият.
Той посегна към нея, а Чайна постави дясната си длан на корема си и направи движение с лявата. Всички мебели в стаята се изстреляха към Венгос.
Валкирия зяпна, а маси, столове и библиотеки се строшиха у Венгос със страшна сила. Той се олюля и падна с окървавено лице. Чайна потупа корема си два пъти и пак направи жест. Мебелите и Венгос се плъзнаха по пода и се удариха в стените. Чайна потрети жеста и мебелите оформиха широк кръг около барона.
— Ти няма да ме заплашваш в собствения ми дом — каза Чайна през зъби и отново прати мебелите към него.
Само че Венгос реагира бързо и се хвърли напред, а очите му проблеснаха в жълто. Носещата се към него маса внезапно избухна в хиляди трески и той премина през тях, докато останалите мебели се блъснаха едни в други зад него. Удари я в слънчевия сплит и Чайна полетя назад. Гърбът й срещна стената и тя падна на коляно.
Валкирия стисна вратата, готова да я отвори, но Чайна вдигна поглед към Венгос и присви очи.
— Когато изрека това, кръгът ще те затвори, съдбата ти ще запечата.
Венгос пак посегна, но ръката му удари невидима преграда. Опита да отстъпи, но само след няколко крачки отново не може да продължи. В шарките на килима бе скрита окръжност.
— Умно момиче…
— Не помисли, че ще се погрижа за сигурността на дома си?
— Много, много умно. — Очите му пак проблеснаха.
— Това няма да ти помогне, скъпи бароне. Моята сила е в символите. Твоята е другаде — не можеш да пробиеш този щит. Не можеш да ме нараниш. Но аз теб мога.