Венгос пак погледна надолу, видя допълнителните символи, изписани около кръга, които сега пулсираха в синьо. От носа му закапа кръв.
— Чайна. — Той с мъка пазеше тона си равен. — Не искаш да го правиш.
— С кого си се съюзил? Кой заповяда освобождаването ти? Кой стои зад всичко това?
Той избухна в лаещ смях, прекъснат от болката.
— Избрала си… погрешната страна, жено. Ще ми се да… ще ми се да можех да те оставя жива, за да съжаляваш…
Венгос се строполи.
— Да имах времето да те накарам да се молиш… да ме умоляваш. Щях да те накарам… да крещиш…
— Както и да е. — Чайна отиде до телефона. — Явно ще трябва да извикам професионалистите.
— Чайна…
— Да, скъпи бароне?
— Не си… не си мислеше, че ще е толкова лесно, нали?
Дъск влезе. Последва го непознат мъж с руса коса, кафяв костюм, бяла риза и тъмни очила. Каубойските му ботуши бяха захабени, като усмивката му. Килимът в краката му се разплете и скъса и той потъна в пода. Чайна се хвърли към телефона, но Дъск я изпревари и я избута назад.
Ръката на непознатия изскочи през пода до Венгос, сграбчи го и го издърпа на долния етаж. Символите изпулсираха още веднъж и угаснаха.
Миг по-късно Венгос и непознатият пристъпиха от стената до Чайна.
— Някога бе толкова по-гостоприемна — каза Венгос. Очите му блеснаха и Чайна се олюля. Дъск я закрепи на крака.
— Не й позволявай да докосва нищо. Има символи навсякъде. Някои са невидими. Някои са дори татуирани по нея. Не й позволявай да докосва нищо.
Дъск я сграбчи за китките и ги изви зад гърба й.
Венгос извади кърпичка и избърса кръвта си.
— Очаквах повече от теб, Чайна. Когато ни напусна, помислих, че ще се върнеш. Никой не можеше да стори това, което стори ти, и да си тръгне. Не мислех, че е възможно.
Тя прикова погледа му със своя, направи гримаса на болка.
— Намерих си други занимания. И ти можеш. Например да колекционираш марки.
Дъск изви ръцете й и тя изпъшка. Онзи със слънчевите очила прихна.
— Бих могъл да съм милостив, дори боговете ми да не са. — Венгос прибра кърпичката. — Момичето, Чайна. Валкирия Каин. Кажи ми къде е и ще те оставя жива.
— Скълдъгъри не го е грижа за нея — процеди през зъби Чайна. — Тя му е хоби, нищо повече. Няма да се добереш до него така.
— Милостта ми си има срок на годност. Кажи ми къде е или ще те измъчвам, докато не ме замолиш да ми кажеш.
— Добре. Добре, ще ти кажа. — Чайна кимна към спалнята. — Ето там.
Валкирия изстина, но Венгос само поклати тъжно глава.
— Чайна, не харесвам тази ти страна — тези шегички.
— Твърде много време съм прекарала край Скълдъгъри. Неговите шеги ги помниш, нали, бароне? Какво друго помниш? Как те арестува?
— Помня как почти го убих.
— Почти не беше достатъчно. — Чайна дори успя да се усмихне. — Той идва за теб. Надявам се да съм там, когато те хване.
Дъск пак изви китките и тя извика от болка.
— Кажи ми къде е момичето — каза Венгос, — или ще ти строша ръцете.
— Ето ме.
Валкирия изрита вратата, а в ръцете й се разгоряха огнени кълба.
8.
Били Рей Сангуайн
Прицелът й не бе съвсем точен и първата огнена топка пропусна Дъск. Втората обаче летеше право към целта си, ала Венгос се отдръпна в последния момент. Беше бърз. Може би по-бърз от Скълдъгъри.
— Каин — изръмжа той.
— Бягай! — извика Чайна и Валкирия се подчини. Вече бе в коридора, преди да погледне назад за пръв път. Чайна махна с ръка и входната врата се затвори с трясък.
Валкирия слизаше по стълбите, когато нещо я сграбчи за глезена и тя почти падна. Продължи, но хвърли поглед назад и видя как една ръка изчезва в стълбището. Стигна вторият етаж, удари се в стената и продължи надолу. Една от стените на долния етаж се пропука и срина, а от нея изскочи мъжът с очилата. Валкирия стисна перилата и скочи с двата крака напред, използвайки инерцията, за да придаде повече сила на ритника. Ботушите й го удариха в гърдите и той шумно се блъсна в стената и отскочи от нея.
На първия етаж Валкирия почти се спъна в собствените си крака, а непознатият още я гонеше. Взе последните няколко стъпала със скок и излезе на улицата. Коли и минувачи. Твърде много невинни, които можеха да се озоват в центъра на битка, в която биха били беззащитни. Валкирия се скри в една от алейките до кооперацията, тясна и сенчеста. От другата страна имаше по-тих път.