Преследвачът й неумолимо съкращаваше разстоянието между тях. Момичето едва смогваше да поддържа дистанция.
Внезапно тя спря и клекна, онзи се спъна в нея и полетя напред. Очилата му изхвърчаха. Когато обърна глава към нея, Валкирия видя, че вместо очи има две малки черни дупки. Тя стана и тичешком се върна по пътя, от който бе дошла. Пет крачки преди улицата, земята пред момичето експлодира и мъжът изскочи от нея. Валкирия падна, тръсна глава, за да се отърве от посипалата се върху нея пръст.
— Не разбирам за какво е тупурдията — каза той. Беше американец и завалваше думите по южняшки. — Ти си малко момиче.
Валкирия щракна с пръсти, но той удари ръката й преди пламъкът да се събере в нея. Нещо студено и остро я докосна по гърлото.
— Не опитвай това отново — каза мъжът. Държеше бръснач с дървена дръжка с инициали Б. Р. С. Отсреща, паркиран на тротоара на тихата улица, бе черен мотоциклет. Мотоциклетът на Танит.
Една сбръчкана старица с развалени зъби влезе в алейката, но веднага се обърна и побърза да се махне.
Мъжът поклати глава.
— Виждаш ли, това е проблемът с обикновените хора. Видят ли нещо ненормално, може би плашещо, тичат да бягат. Нали знаеш какво значи това? Никой няма да ти помогне. Самичка си.
Точно зад тях някой се изкашля. Онзи се озърна и Танит Лоу го изрита в лицето. Той се препъна назад, а Валкирия се откъсна и се обърна с лице към него. Би бил хубавец, ако не бяха тези ужасни черни дупки.
— А ти коя си? — усмихна се той.
— Първо ти — отвърна Танит.
— Добре тогава. Били Рей Сангуайн, майстор на всякакви видове неприятни убийства и извършител на жестоки и необичайни наказания. На вашите услуги.
— Значи си наемен убиец?
— Не просто наемен убиец, мойто момиче. Луксозен наемен убиец. Аз съм много, много скъп и много, много добър. А ти си?
— Краят ти — каза Танит.
— А, ясно. Често съм се чудел как ще изглежда краят ми. Не съм си представял, че ще е хубавелка като теб.
Танит отвори палтото си и мечът й, още в ножницата си, се показа.
— Доброволно ли ще дойдете, г-н Сангуайн, или трябва да ви нараня?
Лицето на наемния убиец посърна.
— О, ай де стига! Виж колко е голям твоят, и колко — моят. Аз имам само някакъв си бръснач. Не е честно!
— Но бръснач срещу невъоръжено момиче е честно, така ли?
Той се поколеба и отстъпи крачка, когато Танит се приближи.
— Струваше ми се честно, тогава. В тоя момент обаче като че ли беше малко несправедливо…
Танит свали палтото си и го остави да падне. Мускулите й се размърдаха под кожата на ръцете й. Извади меча си, докато крачеше към Сангуайн.
— Уха — каза той. — Сега почна да става интересно.
Танит се спусна напред, а убиецът се наведе и мечът изсвистя над главата му. С малко движение на китката Танит насочи острието обратно към противника си още преди да изпълни целия замах, но той отскочи извън обсега на оръжието и се засмя.
— На това му викам веселба! Двама възрастни, опознаване постарому. Романтиката виси във въздуха!
— Не си мой тип.
— Не знаеш какъв е твоят тип, скъпа.
— Знам, че ти не спадаш към него. Г-н Сангуайн, имам белезници с името ти на тях.
— Белезниците не ме спират, хубавелке. Не може да ме удържи нито едно възпиращо заклинание, за което си чувала, както и няколко, за които вероятно не си. Това ме прави толкова специален.
— Това и психопатичният ти уклон.
— А, той не ме прави специален, само по-забавен!
Сега той атакува пръв, направи финт с бръснача, за да отвори гарда на Танит, след което скочи право напред и замахна. Танит вдигна лакът и удари предмишницата му, така че той пропусна, после насочи коляно към корема на убиеца и удари с меча. Сангуайн с последни усилия се хвърли встрани. Претърколи се несръчно и се изправи, разтривайки ожуленото си коляно.
— Заболя ме — усмихна се той.
— Мога да те улесня.
— Ще ми дадеш меча си ли?
— Не, но ако ми кажеш какво планира барон Венгос, ще те пусна.
Той се намръщи.
— Ама аз бих целия този път.
— Предлагам това само веднъж, г-н Сангуайн.
— Много деликатно от твоя страна. За нещастие, аз съм професионалист — плащат ми за тази работа и възнамерявам да я свърша. Трябва все пак да си пазя репутацията. Така че какво ще кажеш за следното: стоиш неподвижно, докато те убия, после взимам момичето и кой откъде. Как ти звучи?