— Боя се, че няма да стане.
— Да го вземат мътните… Е, значи почваме отначало.
Той пак се усмихна и събра крака. Земята под него се разпука и когато стана достатъчно рохкава, той потъна право надолу.
Танит остана в готовност. Земята се затвори, само стотиците малки пукнатинки издаваха случилото се. Валкирия не смееше да мръдне. Секундите течаха. Танит се мръщеше, вероятно се чудеше къде е изчезнал противникът й. Тя погледна Валкирия, понечи да каже нещо и тогава стената до нея се срина и Били Рей Сангуайн се понесе към нея.
Танит сякаш обаче не можеше да бъде изненадана. Тя просто отстъпи встрани и остави дълбока резка в ръката на Сангуайн. Оцапан в пръст, той изкрещя от болка и изтърва бръснача си. Изманеврира извън обсега на меча й, опитвайки се да спре кръвта. Валкирия погледна към земята до себе си.
— Да не си посмяла — предупреди я убиецът и се опита да я прикове с черните си очи-дупки. Тя не му обърна внимание, наведе се и взе бръснача, което го вбеси още повече.
— Какво ви има на вас, жените, бе! — извика той и изрита във въздуха. — Идвате в живота ни, взимате ни всичко! През годините все късахте от мен, от душата ми, и сега?! Сега ми взехте проклетия бръснач. Как да убивам хората сега, а? Как да се бръсна, по дяволите?
Зад Сангуайн барон Венгос свърна от улицата в алейката.
— Приключвай вече — гневно нареди той на убиеца.
— Да, сър — отвърна Сангуайн и след това понижи тон. — Видяхте ли сега? Вкарахте ме в беля с шефа. По-добре ми дай момичето веднага!
В този момент се отвори една странична врата, която Валкирия не бе видяла досега, и от нея излезе Чайна.
— Съжалявам — каза тя, — но това няма да стане.
Челото й бе порязано, но иначе изглеждаше невредима. Зад Венгос спря черен джип и от него излезе Дъск.
Някъде високо над главите на всички Валкирия видя силует. За миг си помисли, че е още някой от главорезите на Венгос, но фигурата, която се понесе надолу от един от покривите, бе тази на Блис. Той се приземи леко и се изправи в пълен ръст. Баронът се намръщи.
— Сангуайн — каза той, — твърде много станаха. Тръгваме си.
— Ей сега идвам, бароне.
Венгос обаче не чакаше. Качи се в джипа, Дъск скочи зад волана и те потеглиха. Останал внезапно сам, Сангуайн спря да се чумери. Погледна противниците си един по един и облиза устни. Още държеше ранената си ръка и между пръстите му се стичаше кръв.
— Какво планира барон Венгос? — Гласът на Блис бе тих и ужасяващ.
— Не зная — отвърна Сангуайн. — А, не, чакай. Зная, но не казвам.
Той отново събра крака и земята под него започна да се разтваря. Валкирия извика:
— Спрете го!
Танит се завтече към него, но закъсня и Сангуайн отново потъна.
— По дяволите — намръщи се Танит. — Луксозен наемен убиец ми бил. Потаен страхливец.
— Това го чух! — Главата на Сангуайн се подаваше от разтворената земя. — Не съм страхливец! Просто изгубих моментно предимството. Иска се истински мъж да признае поражението си.
— Явно си много мъжествен тогава — каза Валкирия, а американецът й хвърли изпепеляващ поглед.
— Никой не обича сарказма, г-це Каин. Забавих оттеглянето си, само за да ти кажа нещо. Взе ми бръснача, скъпа. Това е непростима обида. Така че, като му дойде времето и си си изпълнила предназначението, кълна се, ще те убия безплатно.
След тези думи Били Рей Сангуайн се скри напълно. И пак подаде глава.
— Или поне на половин цена. — И пак изчезна.
9.
Скритата стая
Когато затвори телефона, Валкирия използва банята в библиотеката, за да измие пръстта от лицето си. Изсуши си ръцете и видя, че треперят. Винаги така се случваше след схватка — излишъкът от адреналин пулсираше през тялото й напосоки.
Танит я чакаше отвън и двете заслизаха по стълбите. Бяха се упътили към къщата на Гордън, за да проверят дали в къщата на чичо й има книги, в които да им дадат информация за Гротескния. Блис щеше да помогне на Чайна да подреди апартамента си. Валкирия никога не бе виждала толкова предпазливост и мнителност между брат и сестра.
— Как звучеше Скълдъгъри? — попита Танит.