— Глупости. Тогава можеше да го забравиш, сега — не.
Скълдъгъри свали дегизировката си и двамата заизкачваха стълбите. На втория етаж Валкирия спря и се обърна към него.
— Някакъв изпит ли беше? Така де, знам, че още съм новобранец. Искаше да ме изпиташ ли, затова ли не се намеси? За да видиш дали мога и сама?
— Ами, горе-долу. Не, всъщност нищо такова. Беше ми развързана връзката. Затова закъснях и те оставих сама.
— Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките!?!
— Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се препънеш в тях.
Мина един дълъг миг, в който тя просто го гледаше.
— Шегувам се — каза Скълдъгъри накрая.
Момичето се поотпусна.
— Наистина?
— Естествено. Никога не бих се препънал. Прекадено съм ловък.
С тези думи той я подмина. Забила свиреп поглед в гърба му, Валкирия го последва към третия етаж. Там един дребен мъж с папионка и големи кръгли очила отвори вратата на средния апартамент и ги пусна вътре.
Библиотеката представляваше огромен лабиринт от рафтове, претъпкани с книги. Валкирия бе успяла да се загуби не по-малко от единайсет пъти в нея. Скълдъгъри се забавляваше неистово всеки път, когато тя попаднеше на някои от задънените краища или — още по-зле — попаднеше там, откъдето бе тръгнала, затова сега тя го остави да води.
Чайна Сороуз прекоси пътя им, облечена в тъмен делови костюм и прибрала косата си в кок. Тя се спря и им се усмихна. Чайна, най-невероятно красивата жена, която Валкирия бе виждала някога, имаше особеността да кара хората да се влюбват в нея от пръв поглед.
— Скълдъгъри, Валкирия. Толкова се радвам да ви видя. Какво води най-ценните детективи на Убежището при мен. Предполагам, че сте тук по работа?
— Правилно предполагаш — отвърна Скълдъгъри. — Аз пък предполагам, че вече знаеш защо сме тук.
— Чакай да помисля… заради един наскоро освободил се от затвора барон, може би? — попита тя с престорена усмивка. — Искате да знаете дали съм чувала някои особено сочни клюки?
— Чувала ли си? — попита Валкирия.
Чайна се поколеба, огледа се и ги дари с още една усмивка.
— Да поговорим насаме.
Тя ги поведе извън библиотеката, към луксозния й апартамент. Скълдъгъри затвори вратата, а тя се настани в едно кресло.
— Кажи ми, Валкирия, какво знаеш за барон Венгос?
Валкирия също седна на фотьойла срещу Чайна, но Скълдъгъри остана прав.
— Не много. Опасен е, това знам със сигурност.
— О, да — съгласи се Чайна, а сините й очи уловиха светлината от лампата. — Много е опасен. Фанатичен последовател на Безликите, а няма нищо по-страшно от фанатик. Заедно с Нефариан Серпин и лорд Вайл, той бе сред най-доверените генерали на Меволент. На него бяха възложени най-тайните им операции. Чувала ли си за Гротескния, скъпа моя?
Валкирия поклати глава.
— Преди да бъде заловен, на Венгос бе наредено да съживи Безлик от останките, открити в отдавна забравена гробница.
— Но това възможно ли е? — намръщи се Валкирия. — Да съживят Безлик след толкова време?
Този път й отговори Скълдъгъри.
— Венгос се оказа неспособен да го върне към живот цял, затова той използва части и органи и от други създания и така получи хибрид, който нарече Гротескния. Но дори тогава все още му липсваше една съставка.
— Всъщност две — поправи го Чайна. — Първо, имаше нужда от силата на некромант, за да го съживи, а след това — някакъв начин да го поддържа жив. Когато лорд Вайл умря, той реши, че може да използва силата му. Вайл беше некромант. Некромантите имат традицията да вложат цялата си мощ в някой предмет, в случая с Вайл — в броня.
— Значи ако Венгос сложи тази броня — рече Валкирия, — би имал цялата сила на Вайл…
— Само че не успя да я намери — каза Скълдъгъри. — Лорд Вайл умря сам, а бронята му изчезна.
— Ами другата липсваща съставка? Открил ли е какво му трябва?
— От това, което съм чула, да — отговори Чайна.
— Е, какво е?
— Той знае. Ние — не.
— Аха.
— За наше щастие, както и за щастие на света, Скълдъгъри беше подръка да осуети плановете на Венгос, преди да се добере до бронята и да вземе мистериозния липсващ компонент. Проследи барона до едно от укритията на врага и го залови в една от най-известните битки от цялата война. Скълдъгъри бе ранен сериозно в нея, ако си спомням правилно.