— Не мога да позволя това — каза тя.
В очите на Гордън личеше всичко, не бе нужно да й отвръща. Той само кимна и промърмори:
— Е, добре тогава.
При вида на празненството усмивката му се завърна и той кимна.
— Мисля, че е време да ме прибереш обратно в кутията. Имаш работа за вършене, нали така?
— Да. — Валкирия вдигна камъка, върна го в кутията.
— Благодаря ти за това. Хубаво беше да съм около семейството. Припомних си колко никак не ми липсват.
Валкирия се засмя и затвори кутията.
— Пази се — рече Гордън и изчезна.
В залата баща й разговаряше с Фъргус и още един мъж. Майка й се преструваше на заспала на масата. Берилия стоеше сама и зяпаше като стреснат щъркел. Забеляза някого, с когото още не бе разменила клюки, и го връхлетя с тревожно усърдие. Каръл и Кристъл тъкмо влизаха от коридора. Каръл изглеждаше малко позеленяла, Кристъл се бе зачервила и кашляше.
Валкирия излезе на малкия балкон през чифт стъклени врати, почувства свежия полъх на вятъра, обхвана с поглед потъмнялото игрище за голф. Отвъд игрището бяха пясъчните дюни, плажът и морето. Валкирия постави ръце на перилата и вдиша дълбоко.
Нещо се раздвижи по игрището. Момичето премигна. Бе и заприличало на някой, който тича приведен. Само че там нямаше никого. Всяка друга нощ би си помислила, че умът й си играе с нея.
Но сега… вампирът идваше.
34.
Недовършена работа
Танит седеше в Бентлито и се опитваше да не шава. Тялото й не бе свикнало да стои така, да не прави нищо. До нея Скълдъгъри приличаше на статуя на вечното търпение. Опита се да се успокои, но току през тялото й пробягваше адреналинов импулс и кракът й неволно приритваше. Бе много неловко.
Бяха паркирали на върха на една плоска скала, от която се виждаше игрището за голф, както и клубът. Намираха се обаче достатъчно далеч, за да не може Дъск да разпознае колата им. Видеха ли нещо подозрително, Бентлито щеше да се спусне по тесния път и да пресече пътя на вампира още преди да доближи сградата. Планът бе добър.
Луната светеше пълна и ярка. Танит провери часа. Лунно затъмнение след три часа. Достатъчно време да вземат, каквото им бе необходимо и да направят, каквото трябва. Ако имат късмет.
Нещо удари Бентлито и колата се разтресе. Танит стисна меча си и изскочи навън. Скълдъгъри стоеше от другата страна с пистолет в ръка. Един старец ги чакаше под сребристата лунна светлина. Танит никога не бе го виждала. Не приличаше на Заразен. Тя се поуспокои.
— Излъгахте ме — рече старецът.
— Искаше да я видиш как умира — каза Скълдъгъри. — Получи каквото искаше.
Детективът прибра оръжието си. Танит се досети кой е срещу тях и стисна меча си още по-силно.
От очите на Изтезанието струеше гняв.
— Измама. Усетих, че нещо не е наред, но толкова дълго бях прекарал в онова мазе, че не го видях. Отражение, нали? Направили сте му нещо, подобрили сте го, за да ме заблуди. Измамихте ме.
— Нямаме време за това. Чака ни заета нощ.
— О, да — ухили се неприятно старецът. — Така е.
Той зина и черна струя блъсна Скълдъгъри назад, събори го. Танит опита да се отдръпне, но не можа да реагира достатъчно бързо. Потокът мрак я удари с такава сила, че тя не успя да остане на крака. Претърколи се със стиснати устни и очи. Чу как черната мъзга, каквото и да представляваше, плисва на земята до нея. Смърдеше, но бе плътна и когато я отлепи от себе си, тя увисна на черни ивици.
Изтезанието обърса уста и се ухили отново. Танит отлепи още една черна ивица от себе си, метна я на земята върху локвичката мрак, която не я бе уцелила. Локвичката се раздвижи. Сви се, изду се и й пораснаха крака. Много крака.
— О, мамка му — промърмори Танит, докато черното нещо се превръщаше в паяци, които затракаха с крака.
Скълдъгъри щракна с пръсти и запокити две огнени кълба в езерцето щъкаща чернота, което покриваше земята в краката им.
Острието на Танит посичаше паяк след паяк, втурнали се към нея. Тъмнозелена кръв зацапваше туниката й. Усети нещо по крака си и го изрита, друго от насекомите пък се покатери на рамото й. Халоса го с дръжката на меча си и мръдна крачка назад. Настъпи една от гадините, смачка я и се подхлъзна. Удари се в нещо твърдо, преметна се и се затъркаля надолу по скалата.
Дълги стръкове трева я зашибаха през лицето. Накрая тя спря на равен терен. Бе се свлякла на игрището за голф. Няколко от паяците се бяха присъединили към каскадата й и сега атакуваха отново. Тя ги избягна и с едно движение на китката постави острието право на пътя на един от тях. Той изписка и Танит изсумтя доволно.