От върха на скалата към нея се спусна вълна мрак. И звукът на стотици крачета, тракащи по камъни и пръст.
— Ще се оправя — каза неусетно появилият се до нея Скълдъгъри.
Той застана пред Танит и вдигна ръце, като че приканваше осмокраките убийци да дойдат. Сви пръсти, сякаш хващаше нещо невидимо и след това, много бавно, завъртя ръце по-надясно. Дългата трева се разклати от полъх на вятъра.
Движенията на Скълдъгъри станаха все по-бързи и тесни, а вятърът, който ги следваше, се изви във вихрушка. Тя подхвана вълната от паяци.
Мечът на Танит се справи с малкото, които вихърът не бе впримчил, след което тя отстъпи, удивена от контрола на Скълдъгъри. Все по-бързо и по-бързо се движеха ръцете му, все по-отривисто, а вихрушката се стесни, докато не заприлича на торнадо от черни тела. Тогава детективът стисна юмруци и торнадото се прибра в себе си. В нощта проехтяха ужасно пропукване. Мазна, гъста кръв изшуртя във въздуха.
Скълдъгъри отпусна ръце и обезобразените тела на паяците се стовариха като едно върху зеленината на игрището.
— Трябва да стигнем до Валкирия — каза той и се упъти към клуба. Танит понечи да го последва, но се спря заедно с него.
Изтезанието стоеше на пътя им, а мастилената субстанция пълнеше очите му и течеше по бузите му като сълзи. Течеше и от ноздрите, ушите и устата му, покриваше кожата му, попиваше в косата, брадата и дрехите му. Ръцете му конвулсираха и се превърнаха всяка в един-единствен нокът. Краката му пораснаха, пробиха обувките му и чернотата го покри напълно. Той изви гръб рязко, вдигна трансформираните си ръце и два чифта огромни крака на паяк избухнаха от тялото му, прегънаха се и докоснаха земята. Крайниците му продължиха да растат и повдигнаха тялото, а на челото му се отвори трето око.
Той спря да расте. Осемте ми крака потракнаха, а от зиналата му уста се подаваха зъби. Паякът-Изтезание ги погледна изотгоре и избъбри нещо неразбираемо.
35.
Вампирите атакуват
Валкирия излезе от залата на празненството и слезе по стълбите, подмина остъкления шкаф с трофеите по голф и Залата на славата. Преди да стигне до изхода видя, че някой стои отвън. Вратите също бяха остъклени, с дръжки от неръждаема стомана. Паркингът отвън трябваше да свети, но тънеше в мрак. Някой сигурно бе прекъснал тока.
Мъжът не се движеше. Виждаше очертанията, но не и чертите му.
Валкирия забави ход. Усещаше погледа му върху себе си. Колкото повече се приближаваше, толкова по-добре го виждаше. Зад него в нощта стояха други.
Мъжът посегна към дръжката и раздруса вратата, но тя не се отваряше. По това време на денонощието тя се отваряше само отвътре, с бутон. Ако някой искаше да влезе, трябваше да се свърже по интеркома с член на персонала, който да му отвори. Дъск притисна лице в стъклото и се взря в момичето. Белегът му лъсна.
Някъде другаде някой счупи прозорец и Валкирия се втурна обратно по стълбите, прескачайки по три наведнъж. Нахлу в залата, обградена от музика и шум. Огледа се за начин да обезопаси входа, но нямаше как. Нямаше ключалка. Можеше да я барикадира, но колко дълго би издържала така? И какво би казала на всички? На родителите си? И къде беше Скълдъгъри?
Трябваше да има начин. Валкирия трябваше да спаси всички тук без те да разберат, че са били в опасност. Открехна вратата.
Светлините в коридора не работеха, а Заразените катереха стълбите. Искаха нея. Щяха да игнорират всички останали, ако видеха, че могат да се докопат първо до нея.
Валкирия се измъкна и затвори вратата след себе си. Когато бе сигурна, че тези на стълбите я виждат, тя се спусна нагоре към най-горния етаж. Там тя се завъртя, за да се ориентира. Зад нея звукът от тичащи крака се усилваше.
Адреналинът блъскаше в сърцето й. Въздушните течения се измениха — някой я връхлиташе изотзад. Тя се наведе и се обърна назад, описвайки широка дъга с дясната си ръка. Тя удари тичащия Заразен в гърба, той се спъна в изпънатия й крак и падна. Друг посегна да я сграбчи, но тя отблъсна ръцете му и заби лакът в гърдите му и го запрати в прииждащите зад него. Те изръмжаха.
Тя изтърча по коридора и се вмъкна в една празна стая, като почти се спъна в някакъв стол. През прозореца се виждаше вътрешния двор. Валкирия се затича към него през балкона. Прехвърли се през перилата.