Избута от съзнанието си болката в дробовете си и събра ръце. Остави се на теченията, вместо да им се съпротивлява, опита се да се превърне в част от тях. Усети водата с ръцете си, за пръв път я долови като плетеница от разнородни сили. Усещаше ги под себе си, над себе си, около себе си. Вплете се в тях и се обърна.
Поривът на водата последва желанията й и тя подмина давещите се Заразени, лицето й излезе над повърхността. Извади и ръцете си, но отново потъна, ужаси се, че е сгрешила с контрола над вълните, но след това го възстанови и доколкото можа, яхна течението в посока към брега. Отслаби концентрацията си, когато усети водата относително спокойна, и успя да доплува до плиткото.
Жадно гълтайки въздух, Валкирия погледна обратно към кея, но светлините му светеха ярко в очите й и не се виждаше нищо. Имаше прилив и не бе останал много плаж, където да излезе, но тя успя да стигне до него, клатушкайки се от умора. Нещо излетя от сенките, удари я и повали на пясъка.
Преди да се окопити, момичето получи юмрук в лицето. Притежателят му имаше човекоподобна форма и се надвеси над нея леко прегърбен.
Дъск.
Човешката му кожа още висеше тук-таме от него. Вампирската му плът бе подута и зачервена. От пръстите на дясната му ръка стърчаха нокти, но лява му бе човешка и на китката му имаше часовник. Лицето му също бе човешко, прорязано от белег, но и от кучешките зъби на истински вампир, които бяха разкъсали венците и устните му.
Валкирия си даде няколко секунди, за да проясни ума си. Дъск не се движеше. Тя протегна рязко ръка, но той я изпревари, сграбчи я за китката и я вдигна, обърна я с гръб към себе си. Гърленият му смях изстърга по ухото й.
— Няма да те убия. Ще те превърна. Ще бъдеш като мен.
Тя се опита да каже нещо, но думите й избягаха. Усети дъха му по кожата си.
— Знаеш ли кого ще убиеш първо, Каин? — попита той. — Знаеш ли кого ще разкъсаш, кого няма да се сдържиш да разкъсаш първо? Родителите си.
— Не — едвам промълви момичето.
— За всичко, което ми направи, за болката, която ми причиняваш сега, ще направя така, че да ме молиш да убия родителите ти.
Нечий глас.
— Дъск.
Вампирът се обърна и бе пометен от непознатия, който се блъсна в него. Валкирия падна по лице в пясъка.
Когато вдигна глава видя, че спасилият я не бе Скълдъгъри. Носеше вехт костюм и цилиндър и се движеше поне толкова бързо, колкото Дъск.
Вампирът замахна, човекът с цилиндъра се наведе и ноктите му одраха корема на Дъск. След това се превъртя и изрита вампира в лицето. Дъск направи само крачка назад и се засили към противника си. Срещна новодошлия във въздуха и двамата се изтърколиха сред прииждащите вълни.
Валкирия намери тежък камък и се промъкна иззад Дъск, който се бе надвесил над странния мъж. Валкирия го халоса в тила, в същото време, когато другият го изрита в лицето.
Момичето изпрати въздушна струя в гърба на Дъск и той плисна във водата. Другият вече бе на крака и изведнъж скочи право нагоре, изчезвайки в мрака.
Дъск се надигна, а лицето му гореше от омраза. Устата му, която бе затворил, за да се предпази от солената вода, се изкриви в ръмжене. Тръгна към Валкирия. В последния миг вдигна глава и видя новодошлия, който падаше право към него. Той заби пети в обърнатото нагоре лице на вампира и той се свлече в мокрия пясък.
Мъжът с цилиндъра заоглежда раните си и си замърмори под нос.
— Мъртъв ли е? — попита тя.
— Мне — позадъхан отговори той. — Спи си.
Говореше с плътен лондонски акцент.
— Обикновено не си падам да спасявам тоя-оня, но щом те гонеше, имаш нещо общо с Венгос, нали тъй?
— Ами… опитвам се да го спра.
— Става. Примамиха ме да им свърша една услуга. Не ми се понрави. И затова ти правя услуга на теб. Онзи големият грозник, нали се сещаш? Държат го в болница „Клиъруотър“. Не знам какво ще правиш с тая информация, но ако прецакаш плановете на Сангуайн, ще ми е достатъчно.
Той си свали шапката с кавалерски жест и се заотдалечава. Тя се намръщи.
— Ти си Спрингхийлд Джак.
Той спря и се обърна.
— Същият, скъпа.
— Ти си лош.
— Пак позна — усмихна се грозновато той.
— Трябва да си в затвора. Танит те вкара там.
Джак се намръщи на свой ред.