Секачите прекъснаха нападението си. Гротескния остана на колене и не направи опит да стане. Тялото му се опитваше да компенсира нанесените му рани.
— Как смеете! — изрева Венгос. — Как смеете да атакувате жив бог!
— Не е бог — Скълдъгъри каза. — И няма да е жив още дълго.
Сенките, следващи Венгос, приличаха на буца. Внезапно тази буца се разпадна и от нея се изтърколи Чайна Сороуз. Венгос я остави да лежи.
Блис го посрещна.
— Няма да стъпиш по-напред — каза той.
— Спри ме тогава — изръмжа Венгос.
— Това възнамерявам. — Блис го удари.
Венгос вдигна ръка и събра сенките, които образуваха бариера. Блис удари нея.
Бронята промени формата си, облече в мрак юмрука на Венгос и той се ухили и сам нанесе удар. Ударът подхвана Блис под брадичката, вдигна го във въздуха и го понесе назад.
Скълдъгъри стреля към лицето на барона. Сенките обаче образуваха воал пред него и поеха куршумите. Когато куршумите свършиха, сенките се разсеяха.
— Е, това не сработи — промърмори Скълдъгъри.
— Секачи — каза Танин и стисна меча си, — имаме нова цел.
Тя се затича напред и Секачите я последваха. Венгос протегна ръка към тях.
— О, мамка му — имаше време да каже Скълдъгъри преди вълна от мрак да изригне от ръката на Венгос и да се забие в Танит и Секачите. Скълдъгъри грабна Валкирия и я свали на земята, а тъмнината премина над тях. Всички пред тях се свлякоха в безсъзнание.
Настъпи кратък миг тишина, след което едно от пипалата от сянка се уви около Скълдъгъри и го придърпа. Валкирия усети как нещо се пристяга около глезена й и в следващия момент вече се влачеше по двора. Сянката я пусна и тя спря до Скълдъгъри. Венгос ги изгледа отгоре.
— Почти съм впечатлен. Успяхте да нараните Гротескния. Не смятах, че сте способни на такъв подвиг.
— Пълни сме с изненади. — И Скълдъгъри връхлетя върху него. Отрязък от сенки рязко го върна на земята. Той изпъшка и се завъртя по гръб. — Това очевидно не беше една от тях.
— Никой от вас не разбира все още. Вече не сте заплаха. Аз съм най-могъщият магьосник на този свят. Когато Безликите се завърнат, ще управлявам редом с тях. Каква надежда имате срещу мен?
Скълдъгъри и Валкирия се изправиха.
— Барон Венгос — каза детективът, — арестуван сте.
Венгос прихна. Валкирия погледна зад него, където Чайна се поразмърдваше. Белите й панталони бяха нарязани и изпокъсани, жилетката й — мръсна и окървавена.
— Ето ви, на ръба на пропастта — продължи Венгос, — и се чудя, научили ли сте си урока, за разлика от Чайна? Готови ли сте да прегърнете света, какъвто ще го направят Безликите? Готови ли сте да ги възхвалите?
— Още не са тук, бароне — напомни му Скълдъгъри.
— Но идват. Трябва да го осъзнаете. Гротескния ще ги извика и те ще научат обратния път до тук. И, поправете ме, ако греша, но май ви свършиха подкрепленията.
— Кой е казал, че ни трябват? — Едновременно с думите си Скълдъгъри изстреля ръка напред. Въздухът се раздвижи, но Венгос реагира бързо и още една вълна мрак събори Скълдъгъри.
Валкирия се наведе под удара, който иначе би помел и нея, и загреба една шепа малки камъчета. Събра ръце и действайки по инстинкт, опипа въздуха около тях и ги избута. Те се устремиха към Венгос като куршуми. Той пресече траекторията им с още сенки и камъчетата избухнаха в облак от прах. След това Венгос насочи още една ударна вълна към нея и я обезвреди.
— Толкова, толкова лесно…
Сенките пак я връхлетяха, обгърнаха я, блъснаха я в една от стените. Мракът се заизлива през дрехите й и се опита да помръдне, но не успя.
Скълдъгъри също се озова прикован на стената, до нея.
— Нищо не струваш без тази броня — каза той.
— И тук е моментът, когато започваш да ме предизвикваш? Да обиждаш честта ми? Тази броня е оръжие, изчадие. Едва ли бих оставил оръжието си точно преди смъртоносния удар, само за да дам равен шанс на противника си. Ако врагът ми е слаб, врагът ми ще бъде унищожен. Такъв е начинът на мрачните богове.
— Моля те, не ме убивай! — изтърси Валкирия.
— Валкирия — опита се да я успокои Скълдъгъри, — не се тревожи, ще ни измъкна от това.