— От нищо няма да ви измъкне — каза Венгос. — Изглежда си избрала грешната страна, скъпа.
— Тогава ще я сменя!
— Чу ли това, изчадие? — изсмя се Венгос. — Изправена срещу истинските измерения на ситуацията, твоето протеже те изоставя.
Скълдъгъри тръсна глава.
— Валкирия, слушай ме…
— Какво? — тросна му се тя. — Ще ми кажеш, че всичко ще е наред? Ще ми кажеш да съм смела? Ще ни убие! Бароне, моля ви, не искам да умра! Нека ви се докажа! Нека го убия!
— Би го направила? — попита Венгос. — Да убиеш учителя си? Хладнокръвно?
— Не е убийство, ако вече е мъртъв.
Венгос обмисли предложението.
— Има някаква поезия в това, предполагам. Добре, г-це Каин. Ти ще го убиеш.
Сенките се отдръпнаха и Валкирия падна на земята. Избърса очи с ръкава си и погледна към Скълдъгъри, който висеше като торба стари кости.
— Как възнамеряваш да го убиеш? — поинтересува се Венгос.
— Мисля, че знам как — отвърна тя. — Нещо, което ми каза преди известно време. За една негова слабост.
Венгос й направи знак да се доближи и тя застана несигурно до него. Обърна се с лице към Скълдъгъри и каза:
— Съжалявам.
Валкирия затвори очи, стисна въздуха в дланите си и ги прибра плътно към тялото си. Въздухът около нея затрептя и внезапно се обърна към Венгос. Той обаче я удари през ръцете, сграбчи я за гърлото и я вдигна.
— Наистина ли мислеше, че съм толкова наивен? — смееше се той, докато тя риташе по бронята му. — Толкова нескопосан опит. На това ли те е научило това изчадие? Трябвало е да си намериш по-добър учител.
Тя обхвана китката му и се набра, за да освободи малко напрежението от хвата му.
— Ти си военен — успя да пророни. — Трябва да можеш да разпознаеш отклоняваща вниманието маневра.
— Аа, това ли било? Разсейваш ме, за да си спечелиш перфектната позиция?
— Именно. И сега идва момента, когато те нападам и побеждавам.
— Е, извинете израза ми, г-це Каин, но — вие и коя армия?
Валкирия свали една ръка от китката му и посочи зад рамото му.
— Тази.
Чайна Сороуз пристъпи зад него.
40.
Битка до смърт
Цялото тяло на Чайна лъщеше от татуировки. Венгос пусна Валкирия и насочи удар към Чайна, която обаче го избегна. Идентичните татуировки на краката й светнаха в зелено и Чайна се превърна в мъгла от скорост, която се виеше между сенките на Венгос.
Той изръмжа раздразнено и продължаваше да замахва, но тя вече бе твърде близо. Някои от татуировките проблеснаха в жълто, тя го сграбчи, халоса го и Венгос излетя във въздуха.
Сенките му омекотиха падането и незабавно се насочиха към Чайна. Тя плесна с ръце, татуировките по дланите й се смесиха и тя издигна жълта бариера пред себе си. Въпреки силата на удара, бариерата издържа.
Сенките около Скълдъгъри се поразсея, докато Венгос фокусираше вниманието си другаде. Той се освободи и грабна Валкирия за ръката, като незабавно изстреля и двамата на покрива.
— Какво правим? Трябва да й помогнем! — дърпаше се Валкирия.
— Не можем, твърде е силен.
— Значи бягаме?
— Не, само напредваме в обратната посока.
Междувременно сенките заобиколиха бариерата на Чайна и опитаха да я атакуват изотзад. Самата силова стена отслабваше и Чайна вече бе на едно коляно.
— Ама не можем просто да я оставим! — противеше се Валкирия, докато вървяха.
— Съгласен. Но не можем да го победим, докато носи тази броня.
— И как да я махнем? Никой не може да се доближи толкова до него.
— Именно. Затова ще трябва да мамим.
Скочиха от другата страна, до джипа, и откриха това, което Скълдъгъри търсеше.
— Аха — каза Валкирия. — Умно.
— Разбира се.
Битката бе приключила. Всички, с изключение на Чайна бяха в безсъзнание, а тя стоеше на колене, ранена. Барон Венгос стоеше зад нея и гледаше облечените си в броня ръце.
— Разбирам защо някой би избрал некромантията — каза той. — Има своите ограничения, но_ тръпката_ да я използваш срещу враговете си… Бих се заедно с Вайл по време на войната. Никога не съм го харесвал. Имаше… тайни. Но знаех, че е могъщ. Не съзнавах колко е могъщ обаче. Нищо в сравнение с Безликите, естествено, но… И сега тази сила е моя.