Выбрать главу

— Не си… — започна Чайна.

— Моля? Не разбрах.

Валкирия напредваше по покрива, гледайки надолу.

— Не си от неговата класа. Вайл беше… изключителен… Ти просто носиш дрехите му. Силата му не е твоя. Прав си. Вайл беше различен. Можеше да използва силата си, за да промени света. Ти не би знаел откъде да започнеш.

Победоносната усмивка я нямаше на лицето на Венгос.

— Можех да те убия преди години — процеди той.

Мракът удари Чайна и в същото време Били Рей Сангуайн изригна от земята заедно със Скълдъгъри, опрял пистолет в слепоочието му. Преди баронът да успее да се обърне Скълдъгъри го хвана в ключ. Валкирия скочи от покрива, омекотявайки приземяването си и издуха Сангуайн, докато се изправяше.

Венгос се въртеше бясно, но Скълдъгъри държеше здраво. Насред шума от схватката се чу едно прищракване и нагръдника на бронята падна. От него избухна мъглив мрак.

Сенките от останалата част от бронята се протегнаха към Скълдъгъри, но бяха слаби и тънки. Скълдъгъри ги разкъса и удари Венгос в гръдната кост. Баронът се задъха, а Скълдъгъри продължи с удари в ребрата и бъбреците. Венгос падна на колене, съскащ от болка.

Нещо помръдна в полезрението на Валкирия и Сангуайн се блъсна в нея преди тя се обърне. На земята тя удари с юмрук коляното му. Заболя я, ала него го заболя повече. Момичето обаче не успя да стане. Сангуайн я стисна за гърлото.

Ударите й в корема и челюстта му не спряха затягащата се хватка около врата й. Тогава тя уцели носа му и той изви от болка, след което изви още по-силно, защото Валкирия счупи едно от кутретата му. Освободи се и го срита в чатала.

Венгос и Скълдъгъри се бяха вкопчили един в друг и се боричкаха и нанасяха удари от близко разстояние. Сангуайн се опита да се изправи, но Валкирия притисна собствения му бръснач към гърлото му.

— Да не си опитал да потънеш в земята.

— Не можеш да ме убиеш, малката. Ти си от добрите.

— Да проверим дали ми пука.

Тя погледна към другите двама. Венгос взимаше сабята си. Замахна към Скълдъгъри, който вдигна ръка, за да се защити, но острието премина през нея и тя падна на земята. Венгос го изрита до нея и се изправи над него с вдигнато оръжие.

— Венгос! — извика момичето. — Остави го!

— Или какво? Ще убиеш Сангуайн? Давай.

— Ще го направя!

— Вярвам ти. Не ми пука за безбожника. Погледни нагоре, момиче. Почти е време.

Сянката на Земята почти бе покрила Луната.

Сангуайн се възползва от ситуацията и стисна Валкирия за ръката, с която държеше бръснача. Той излетя от нея, а самата Валкирия прелетя над рамото на Сангуайн и падна по гръб. Той се изправи, взе си острието, остана няколко секунди, докато прецени положението и след това потъна в земята.

Венгос наблюдаваше сцената с усмивка.

— Затъмнението идва, изчадие. Безликите идват. Всичките ми планове и мечти ще се сбъднат. Провалихте се.

— Мне, още не сме — промърмори детективът.

— Какво, още някоя хитра изненада ли ще извадиш от ръкава си? Внимавай коя ще е, само един ръкав ти е останал.

— Е, тогава следващият ми фокус ще е… о, мамка му, не ми се занимава да измислям остроумия. Валкирия.

Тя запрати огнено кълбо, което удари Венгос в гърдите. Дрехите под бронята му се подпалиха. Венгос изкълна и опита да потуши пламъците. Револверът се озова в ръката на Скълдъгъри. Проехтя изстрел.

Сабята падна. От изгорените гърди на Венгос прокапа кръв.

— Но… не трябва да умирам така… не мога така… от ръката ти. Ти си… изчадие.

— Много неща съм — рече Скълдъгъри и пусна оръжието си.

Венгос се олюля към Валкирия, опита се да я хване. Тя го блъсна на земята. Баронът пропълзя към Гротескния.

— Кажи им, че съжалявам — пророни той. — Провалих ги…

Гротескния обви ръка около лицето му почти нежно, но след това я завъртя рязко и вратът на Венгос се скърши. Чудовището се изправи. Изглеждаше нестабилно, но се крепеше на крака.

Скълдъгъри също опита да стане, но не успя. Щракна с пръсти, но искра не излезе.

— Огнено кълбо — каза той на Валкирия със слаб глас. — Изстреляй едно в небето. Това е последният ни шанс.

Тя не разбра какво има предвид той, но изпълни молбата му.

— Това би трябвало да свърши работа — каза Скълдъгъри и се обърна по гръб немощно.

— Какво да правя сега?