Той не й отвърна.
Момичето хвана меча на Танит.
— Хей — обърна се тя към Гротескния. Той се обърна към нея и устата й пресъхна. Само тя стоеше права.
— Надцених ви — чу се глас зад нея. Изтезанието приближи, пристъпвайки над телата на Секачите. — Всичките ви надцених. Мислех си, че ще се справите сами.
Огнената топка явно е била сигнал, помисли си Валкирия. Какво ли бе измислил Скълдъгъри, за да го присъедини към каузата им? Едва ли е била бучка захар.
— Махай се — рече старецът. — Не ми харесва да съм близо до теб. Аз ще се оправя с това създание.
— Никъде не отивам.
— Тогава се отдръпни и ме остави да почистя кашата ти.
— Моята каша?
— Това създание не би било живо, ако не беше кръвта във вените ти. Съществуването ти застрашава живота на всички.
Това не бе спор, който Валкирия имаше времето или желанието да печели. Вместо това се отдръпна и Изтезанието премина през ужасяващата си трансформация. Отворилото се върху лицето му трето око фиксира безмилостно Гротескния.
— Здравей, чудовище — каза Изтезанието и избълва чернота.
Тя удари Гротескния, той се препъна, а чернотата се превърна в паяци. Гротескния смачка няколко в юмрука си, но в същото време Изтезанието го бе заобиколил и го удари в гърба. Гротескния падна по гръб. Старият магьосник го прикова с двата си предни крака. И тогава чудовището изчезна, а въздухът над Изтезанието се отвори като плик и Гротескния се изсипа върху гърба му и остана там, въпреки опитите на Изтезанието да се освободи. Ръката на чудовището се разплете и се обви около врата на паяка. Изправен на двата си най-задни крака, Изтезанието се запрепъва назад и накрая падна по гръб. Движението изтръска Гротескния от гърба му. Докато той се изправяше, Изтезанието започна да възвръща човешкия си облик. Не успя да го стори достатъчно бързо.
Гротескния, вече на крака, погледна надолу към немощния старец и го повдигна за косата с огромната си дясна ръка. Изтезанието изпъшка от болка.
Валкирия поиска от краката си да се движат, но те не й се подчиняваха. Трябваше само да направи първата крачка, всичко останало щеше да дойде само.
Успя. Гротескния запокити Изтезанието надалеч и Валкирия чу звук от разкъсана плът. Създанието пусна парчето скалп. Валкирия замахна и уцели лявата му ръка. Гротескния понечи да я сграбчи, но тя му се изплъзна, и с движение, което Танит и бе показала, сряза ребрата на Гротескния.
Валкирия отскочи назад. Ранената плът се опита да се възстанови, но спря по средата.
Гротескния изръмжа. Опита се да впримчи момичето с дясната си ръка, която отново бе разплел, но тя отсече едно от петте пипала. Когато Гротескния ги събра в едно цяло, средният му пръст липсваше. Момичето настъпи и с меча си сечеше едно по едно деформираните ребра на чудовището.
То заотстъпва, опита се да я държи далеч от себе си, но Валкирия бе неумолима. Само веднъж се спря, когато изчака правилния миг и се гмурна между размаханите ръце, забивайки острието зад обезобразения гръден кош. Създанието се вцепени, а момичето размърда дръжката, за да насочи върха на меча надолу, към сърцето. След това го заби още по-дълбоко и завъртя. Гротескният изкрещя.
Звукът я удари като юмрук, а от раните му се заизлива тъма, която се насочи към Валкирия и нахлу в нея. Момичето се строполи, а мракът я раздираше от болка. Гръбнакът й се изви. В главата й се образуваха образи от последния път, когато бе изпитала подобна агония. Когато Серпин я бе посочил с червената си ръка, а зелените му очи изтляваха.
Мускулите й конвулсираха, тя се опита да изкрещи. И тогава мракът я напусна и тя можеше да вижда, да диша.
— Добре ли си? — попита отнякъде Скълдъгъри.
Тя вдигна глава. Гротескния лежеше неподвижен, а малки парченца мрак още се носеха във въздуха от корема му.
— Ауч — успя да каже Валкирия. — Това щипеше.
Скълдъгъри, понесъл отсечената си ръка, вървеше към нея.
— Ето — каза той. — Нека ти подам ръка.
Тя реши да не отвръща на кошмарно безвкусната му шега и му позволи да я вдигне на крака. От раната на лицето й още течеше кръв, а бузата й бе изтръпнала. Не задълго, помисли си тя. Болката щеше тепърва да започне.
— Не умрях — каза тя.
— Разбира се, че не. Прекалено съм умен, за да умра, а ти си прекалено хубава.
— Такава съм си — каза Валкирия и успя да се усмихне.
— Леле, гледай ти — долетя познат глас иззад тях. Сангуайн клатеше глава с подигравателна строгост — Какво направихте само. Осуетихте нашия коварен заговор. Излязохте от битката триумфиращи, победители! Проклети да сте, добряци такива. Проклети да сте.