— Не изглеждаш много разстроен — отбеляза Валкирия.
Той свали очилата си и ги забърса с една кърпичка.
— Какво, да не си мислите, че е приключило? Моето момиче, нещата сега започват. Не се тревожи, ще се видим пак много скоро. Да се пазиш, а?
По пътя надолу, в земята, той прати на Валкирия въздушна целувка.
Когато се увериха, че той няма да се появи отново, Скълдъгъри рече:
— Е, планът сработи чудесно.
— Скълдъгъри, целият ти план се състоеше в това да сме се доберели до Венгос отблизо и да видим какво ще стане.
— Е, не се ли получи?
41.
Работодателят на Били Рей Сангуайн
Били Рей Сангуайн седеше на сянка и гледаше как го подминават хубавиците. Площадчето бе пълно с хора, денят бе слънчев, във въздуха се носеше прекрасният аромат на храна. Той се намираше в укрепеното градче Сан Гиминяно, в полите на италианските Алпи.
Две италиански момичета го погледнаха и се изхилкаха. Той им се усмихна и те отново се разхилиха.
— Дръж се прилично — каза този до него.
— Само се наслаждавам на гледката — подхвърли шеговито Сангуайн.
Мъжът остави тънък плик на масата между тях.
— Заплащането ти за добре свършената работа.
Сангуайн погледна съдържанието и несъзнателно облиза долната си устна.
— Значи е сработило?
— Венгос заподозря ли нещо?
— Нямаше си представа. Толкова беше самовглъбен, че и през ум не му мина да си помисли, че го играем.
— Някога бе добър съюзник — тъжно рече мистериозният мъж.
— Но не се поколебахте да го оставите да го отнесе вместо малката ви групичка.
Мъжът вдигна очи и Сангуайн се принуди да не отвръща поглед.
— Диаблерият, а трябваше да бъде в сянка. Твърде много е заложено, за да рискуваме. Но сега, когато Гротескния изпълни целта си, тази нужда от тайнственост вече не съществува.
— Знаехте, че Венгос ще се провали, нали?
— Въобще не го знаехме, дори направихме всичко възможно да му помогнем.
— Ама чакай. Гротескния не отвори никакъв портал. Не успя да извика Безликите. Не сте ли се провалили тогава?
— Венгос се провали. Нашият план си е наред.
— Не раз… как така?
— Гротескния повика Безликите с предсмъртния си крясък. Боговете ни хилядолетия наред бяха загубени отвъд реалността. Сега знаят пътя обратно. Идват, Били Рей. Боговете ни идват. Трябва само да сме готови да отворим вратата.
С тези думи мъжът стана и се отдалечи, скри се в тълпата. След миг Сангуайн го видя в другия край на площада заедно с една жена.
Преди осемдесет години самият Сангуайн се бе отрекъл от Безликите, понеже бе осъзнал, че ако дойдат на Земята, промените едва ли биха го устройвали. Но работата си беше работа, а Диаблерията плащаше много добре. Ръката му опипа плика във вътрешния джоб на палтото му и опасенията му го напуснаха.
42.
Лоши работи
Два дни след битката с Венгос, Валкирия седеше на кея в синьо палто, с вдигната качулка и прогизнали дънки. Дневната жега бе отстъпила на вечерен дъжд.
Въпреки билките и магиите на Кенспекъл, болката не я оставяше. Нямаше белези, нито охлузвания, дори от раната на бузата си, но тялото й още бе схванато и уморено. Въпреки това се радваше, че все още усеща нещо, каквото и да било — особеност, която труповете не притежаваха.
Свежият въздух я караше да поема дълбоки и дълги глътки въздух. Хагард спеше притихнал. Вълните се огъваха в кея. Валкирия ги наблюдаваше, докато не чу колата.
Скълдъгъри излезе и закрачи към нея. Дъждът капеше от периферията на шапката му.
— Още ли си на караул? — попита я той.
Момичето сви рамене.
— Не всички от вампирите на Дъск са били заразени по едно и също време. Може да е имало един-двама от по-скорошните, които водата не е убила. Ако до утре нищо не се покаже, ще реша, че всички са мъртви.
— И тогава ще легнеш да спиш?
— Обещавам. Как е ръката?
Той й показа дясната си ръка, размърда пръсти.
— Сглобена и почти наред, благодарение на Кенспекъл. Трудни няколко дни бяха.