Най-поразителният пример за феномена „съвременен потребителски манталитет“ е може би личният автомобил. Епохата ни с пълно право заслужава да бъде наречена „ера на автомобила“ защото цялата ни икономика се гради около производството на автомобили и животът ни до голяма степен се определя от колебанията в търсенето и предлагането им.
За онези, които имат лека кола, тя е жизнена необходимост; за хората, които още не притежават такава, по-специално в страните от т.нар. социалистически тип, колата е символ на щастие. Очевидно обаче човек не се привързва дълбоко и трайно към своята лека кола, по-скоро това е нещо като мимолетна любовна връзка, защото собствениците често сменят колите си. След две години, дори само след една, „старата кола“ омръзва на притежателя си и той започва да търси възможност да направи „изгодна сделка“ с цел получаване на ново возило. Цялата сделка — от оглеждането на колите до покупката — прилича на игра, в която надлъгването понякога е основен елемент, а сключването на „изгодна сделка“ доставя поне равна, ако не и по-голяма радост, отколкото крайната награда — новият-новеничък последен модел в гаража.
Няколко фактора трябва да се вземат под внимание, за да се разреши загадката, която поставя крещящото на пръв поглед противоречие между привързаността на собствениците към техните автомобили и краткотрайния им интерес към тях. Първо, в отношението на собственика към леката му кола има елемент на деперсонализация. Автомобилът не е конкретен предмет, към който притежателят му е привързан, а символ на обществено положение, разширяване границите на неговата власт Автомобилът е неотменна част на Аз-а, защото, сдобивайки се с лека кола, собственикът всъщност придобива ново Аз, ново самочувствие. Вторият фактор е свързан с това, че когато купува нова кола на всеки две, вместо на всеки шест години например, човек изпитва по-силно тръпката на придобиването. Превръщането на новата кола в твоя собственост е своеобразна „дефлорация“, която внушава усещането за сила и колкото по-често се случва, толкова по-силна е възбудата. Третият фактор се заключава в това, че честата смяна на автомобила увеличава възможността за сключване на „изгодни сделки“ — за извличане на печалба при размяната, — удоволствие, характерно днес както за мъжете, така и за жените. Четвъртият фактор, който е много важен, се изразява в потребността от нови стимули, защото старите бързо омръзват и престават да въздействат Разглеждайки проблема за стимулите в моята книга „Анатомия на човешката деструктивност“, аз разграничавам стимулите на „повишаващи активността“ и „засилващи пасивността“ и предлагам следната формулировка: „Колкото по-силно влияе един стимул върху пасивността, толкова по-често се налага да се променя неговата интензивност и (или) вид; колкото по-силно влияе един стимул върху активността, толкова по-продължително е стимулиращото му въздействие и по-малка е необходимостта от промяна на интензивността и съдържанието му“. Петият и най-важен фактор се изразява в промяната на социалния характер, която настъпи през последните сто години, т.е. преходът от „натрупващ“ към „пазарен“ характер. Промяната не премахва ориентацията към притежание, но значително я модифицира. (Преходът от „натрупващ“ към „пазарен“ характер е разгледана подробно в VII глава.)
Собственическо чувство се проявява и по отношение на лекари, зъболекари, адвокати, началници и подчинени. Хората го изразяват, като казват „моят лекар“ „моят зъболекар“ „моите работници“ и т.н. Освен собственическата нагласа по отношение на други човешки същества, хората проявяват такава и спрямо предмети, дори спрямо чувства. Да вземем за пример здравето и болестта. Когато обсъждат здравето си с някой, хората го правят с чувство на собственици, споменавайки за своите заболявания, своите операции, своите лечения, своите диети, своите лекарства. Те очевидно възприемат дори здравето и болестта като вид собственост Отношението им на собственици към собственото им разклатено здраве е сходно с отношението на акционер, чиито акции губят част от първоначалната си стойност при рязко падащия курс на ценни книжа на фондовата борса.