Докато притежанието, което се основава на нещо, което с употребата намалява, битието натрупва духовни стойности. (Библейският символ на този парадокс е „неизгарящата къпина“ [Изход 3: 2]). Силата на разума, на любовта, на художественото и интелектуалното творчество — всички основни способности — се развиват в процеса на проявлението им. Следователно губи се не онова, което се изразходва, а обратното — онова, което се пази. Единствената заплаха за сигурността ми при битийната ориентация се корени вътре в мен самия: в липсата на вяра в жизнените и творческите ми способности, в регресивни тенденции, в духовна леност и в примирението други да направляват живота ми. Но всички тези заплахи не са вътрешно присъщи на битието в този смисъл, в който опасността от загуба е присъща на притежанието.
Солидарност — антагонизъм
Да обичаш, да се възхищаваш, да се радваш, без да изпитваш желание да притежаваш обекта на своята любов и възхищение — ето на този момент обръща внимание Судзуки, когато сравнява образци от английската и японската поезия (Виж Първа глава). Наистина за съвременния човек не е лесно да изживява радост, която не е свързана с притежание. Въпреки това, подобно отношение не ни е напълно чуждо. Примерът, който Судзуки дава с цветето, нямаше да е валиден, ако вместо да гледа цветето, пътникът гледаше планина, ливада или всичко друго, което не можем физически да вземем и да отнесем със себе си. Разбира се, много или повечето хора няма да видят планината наистина, а само клишето. Вместо да я съзерцават, те ще поискат да узнаят името и височината й, или ще поискат да я изкачат, да покорят някой връх, което е друга, скрита форма на притежание. Малцина са тези, които наистина ще видят планината и ще й се любуват Същото се отнася и за изкуството. Човек може да купи запис на музикално произведение в стил, който харесва, за да притежава творбата, и може би мнозинството от хората, които обичат изкуството, наистина го „консумират“; но само малка част от хората са способни истински да се насладят на музиката или на произведението на изкуството, без да усетят никакъв вътрешен импулс да го „притежават“.
Понякога реакциите на хората могат да се прочетат по лицата им. Наскоро гледах по телевизията филм за изключителните акробати и жонгльори от китайския цирк, по време на който камерата непрекъснато следеше публиката, за да заснеме реакцията на зрителите. Повечето лица грееха — прекрасното изпълнение ги правеше красиви, оживени и одухотворени. Лицата само на малцина изглеждаха безучастни, сякаш видяното не ги засягаше.
Друг пример на радост, без желанието да притежаваш, е отношението ни към малките деца. Тук подозирам, че до голяма степен поведението е само-заблуждаващо, защото просто на повечето от нас ни харесва да се виждаме в ролята на хора, обичащи децата. Но макар че може да има основание за съмнение, смятам, че искреното, сърдечното отношение към децата съвсем не е рядкост Може би това е така отчасти защото за разлика от отношението си към младежите и възрастните, повечето хора не се боят от децата и спокойно могат да проявят обичта си, което е невъзможно, ако е на-месен страхът
Най-добрият пример за духовна наслада, без желанието да притежаваш онова, на което се радваш, може да се открие в междуличностните отношения. Един мъж и една жена могат да изпитат удоволствие от общуването си по различни причини: на всеки един от двамата могат да му допадат нагласата, вкусът, идеите, темпераментът или цялостната личност на другия. И само при онези, които на всяка цена трябва да притежават това, което харесват, такава взаимна радост от общуването обикновено се съпровожда от желание за сексуално притежание. За хората, при които доминиращата ориентация е битийната, общуването с другия човек само по себе си е удоволствие и носи голяма радост, и дори партньорът да е привлекателен в сексуално отношение, съвсем не е задължително, ако си послужим с езика на Тенисън, да изтръгнат цветето от земята, за да му се наслаждават
Ориентираните към притежание държат да притежават човека, когото харесват или от когото се възхищават Това може да се забележи в отношенията между родители и деца, между учители и ученици, както и между приятели. Рядко някой от партньорите се задоволява само с удоволствието да общува с любимия човек; на повечето ни се иска да го запазим само за себе си и ревнуваме другите, които също проявяват интерес към него. Всеки си търси партньор в живота, както морякът, претърпял корабокрушение — дъска, за да оцелее. Взаимоотношенията, основани предимно на принципа на притежанието, са тежки, обременени, белязани с конфликти и ревност