При битийния модус притежанието (частната собственост) не оказва голямо влияние върху чувствата, защото не е нужно да притежавам нещо, за да му се наслаждавам или дори да го използвам. При тази ориентация не един човек, а милиони хора могат да извличат радост от един и същ обект, тъй като нито един не изпитва нужда да го притежава, за да му се радва. По този начин не само се избягва съперничеството, но се създава една от най-дълбоките форми на човешко щастие — споделената радост. Нищо друго не сплотява хората така (без да ограничава индивидуалността им), както споделеното възхищение и обич, общността на идеите, съпреживяната естетическа наслада от музикално произведение или картина, изпълнението на едни и същи ритуали, споделената болка. Общите преживявания изграждат и поддържат жизнеността на отношенията между двама души. Те лежат в основата на всички велики религиозни, политически и философски движения. Естествено, това важи само до момента, в който хората изпитват искрена обич и възхищение. Когато религиозните и политическите движения започват да стават консервативни, когато бюрокрацията започне да манипулира хората чрез внушения и заплахи, обект на споделяне стават по-скоро материалните неща, отколкото преживяванията.
Въпреки че природата е създала, така да се каже, прототипа — или може би символа на споделеното удоволствие, — половия акт, в действителност половото сношение не е винаги непременно споделено удоволствие. Често партньорите са толкова нар-цистично погълнати от себе си, обладани от такива силни собственически инстинкти, че може да се говори само за едновременно протекло, но не и за споделено удоволствие.
В друго отношение обаче природата ни предлага по-недвусмислен символ на разграничаването между притежанието и битието. Ерекцията на пениса е изцяло функционална. Не може да се каже, че мъжът притежава ерекцията като някаква собственост или постоянно качество (друг въпрос е колко мъже биха искали това да е така). Пенисът е в състояние на ерекция, докато мъжът изпитва възбуда и желание. Ако по една или друга причина нещо намали възбудата му, той вече няма нищо. Освен това за разлика от почти всички други видове поведение, ерекцията не може да се имитира. Джордж Гродек, един от най-бележитите, макар и сравнително малко известни психоаналитици, казваше, че мъжът в крайна сметка е мъж само няколко минути, а през по-голямата част от времето е момче. Гродек, разбира се, не иска да каже, че мъжът се превръща в момче и във всички останали проявления на своя живот, а само в този аспект, в който повечето мъже виждат доказателството за своята мъжественост и пол. (Виж моята статия „Пол и характер“ — Sex and Character [1943].}
Радост — удоволствие
Майстер Екхарт учи, че жизнеността твори радостта. Съвременният читател обикновено не обръща внимание на думата „радост“ и я възприема така, сякаш Екхарт е написал „удоволствие“. Разлика между радост и удоволствие обаче има, особено когато става въпрос за разграничение между битийния и притежателния модус. Това различие трудно се долавя, тъй като живеем в свят на „безрадостни удоволствия“.
Какво означава „удоволствие“? Макар че думата се употребява в различен смисъл, като се има предвид широката й употреба, най-точното й значение е задоволяване на желание, което не изисква активност (в смисъл на интелектуално усилие). Това удоволствие може да бъде много силно: като например удоволствието от успех на светското поприще, от спечелването на много пари от лотарията, сексуалното удоволствие, удоволствието от вкусната и обилна храна, победата в състезание, еуфоричното настроение, предизвикано от алкохол или наркотици, удоволствието от задоволяването на садистичните наклонности или страстта да убиваш и да осакатяваш живи същества.
За да станат богати или известни, разбира се, хората трябва да проявяват извънредно висока активност в смисъл на делова ангажираност, но не и в смисъл на „раждане на идеи“. Когато постигнат целите си, може да са „очаровани“, „дълбоко удовлетворени“, да чувстват, че са достигнали „върха“. Но кой връх? Може би върхът на възбудата, на удовлетворението, на оргазма. Те обаче могат да достигнат това състояние, тласкани от страсти, които, макар и човешки, са все пак патологични, доколкото не водят до адекватно разрешаване на човешките проблеми. Такива страсти водят не до развитие и усъвършенстване на човека, а до деградация. Насладата като цел, проповядвана от радикалните хедонисти, задоволяването на непрекъснато растящите желания, както и удоволствията на съвременното общество пораждат различни степени на приятна възбуда, но не даряват радост. Всъщност липсата на радост е причината да се търсят все по-нови и по-възбуждащи удоволствия.