Този тип личности не се класифицират единствено с термина „пазарен характер“. Може да бъде употребен и терминът, който Маркс използва — отчужден характер. Хората с такъв характер са отчуждени от труда си, от себе си, от другите хора u от природата. Ако използваме психиатричен термин, човекът с пазарен характер може да бъде наречен шизоиден. Терминът в известна степен заблуждава, защото шизоидната личност, когато живее сред други шизоидни личности, функционира успешно и не изпитва чувство на обърканост, каквото би се появило в по-„нормално“ обкръжение.
Докато преработвах за последен път съдържанието на тази книга, имах възможността да прочета в ръкопис книгата на Майкъл Макоби „Играчите: Новите корпоративни водачи“ — The Gamesmen: The New Corporate Leaders, чието излизане от печат предстоеше. В проницателното си изследване Макоби анализира структурата на характера на двеста и петдесет изпълнителни директори, мениджъри и инженери в две от най-преуспяващите американски компании. Много от неговите резултати потвърждават описаните от мен особености на кибернетичната личност, главно доминирането на мозъчната сфера за сметка на недостатъчно развитата емоционална сфера. Като се вземе предвид, че описваните от Макоби изпълнителни директори и мениджъри са или ще бъдат сред лидерите на американското общество, резултатите от неговото изследване придобиват голямо социално значение.
Данните, получени от три до двадесет лични интервюта, които Макоби е взел от всеки член на изследваната от него група, ни дават ясна представа за този тип характер51.
Дълбок и жив научен интерес към разбиране динамичното естество на работата, ентусиазиран — 0%
Целенасочен, енергичен, умел, но без да проявява задълбочен научен интерес към същността на нещата — 22%
Интересът към работата е стимулиран от самата работа и по тази причина е неустойчив — 58%
Умерено продуктивен, нецеленасочен. Интересът към работата е предимно инструментален, с цел обезпечаване на сигурен доход и стабилно икономическо положение — 18%
Пасивен, непродуктивен, разсеян — 2%
Отрича работата, отрича реалния свят — 0%
------------
100%
Две особености правят силно впечатление:
1) отсъствието на дълбок интерес към разбиране същността на нещата („разум“);
2) неустойчивият интерес у повечето хора към работа, която се възприема единствено като основно средство за осигуряване на икономическа стабилност.
Абсолютно различна е картината на онова, което Макоби нарича „скала на любовта“:
Любящ, положително настроен, творчески ориентиран — 0%
С чувство за отговорност, нежен, сърдечен, но неспособен да обича всеотдайно — 5%
Умерен интерес към другите, способен на по-дълбоки чувства — 40%
Традиционно загрижен, благопристоен, ориентиран към ролево поведение — 41%
Пасивен, неспособен да обича, равнодушен — 13%
Негативно настроен, коравосърдечен — 1%
------------
100%
Нито едно от изследваните лица не може да бъде определено като дълбоко любяща личност, въпреки че 5% се проявяват като нежни и сърдечни. За всички останали се казва, че проявяват умерен интерес или традиционна загриженост към другите хора, че са неспособни да обичат или че са негативно настроени към живота — наистина поразителна картина на емоционална недоразвитост, за разлика от силно развитите интелектуални способности.
„Кибернетичната религия“ на пазарния характер съответства на тази обща структура на характера. Зад фасадата на агностицизма или християнството е скрита чисто езическа религия, макар хората да не я осъзнават като такава. Тази езическа религия трудно се поддава на описание, защото за нея може да се съди по онова, което хората правят (и не правят), а не по съзнателните им разсъждения за религията или по догмите на една религиозна организация. На пръв поглед най-силно впечатление прави фактът, че човек се е провъзгласил за бог, защото е придобил техническите способности за „второ сътворение“ на света, изместващо първото сътворение от Бога на традиционната религия. Можем да формулираме същото и по друг начин: превърнахме машината в бог и започнахме да се смятаме за богоподобни, служейки на машината. Без значение е каква формулировка ще предпочетем: важно е, че хората, намирайки се в състояние на реално безсилие, си въобразяват, че са всесилни благодарение на науката и техниката.
51
Препечатано с разрешение. За сравнение — паралелното следване на Игнасио Милан „Характерът на мексиканските изпълнителни директори“ —