• любов и преклонение пред живота във всичките му проявления със съзнанието, че животът и всичко, което способства разцвета, е свещено, а не вещите, властта и онова, което е тленно;
• стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да се освободиш от омразата и илюзиите си;
• да живееш без идолопоклонство и илюзии, тъй като всеки достига такъв етап, в който няма нужда от илюзии;
• да развиваш способността си да обичаш, както и способността за критично, реалистично мислене;
• да се освободиш от нарцисизма и да приемеш всички трагични ограничения, вътрешно присъщи на човешкото съществуване;
• да превърнеш собственото си всестранно развитие, както и това на себеподобните, във висша цел на живота;
• да знаеш, че за постигането на тази цел са нужни дисциплинираност и реализъм;
• да знаеш също, че без структура няма развитие, но да разбираш и разликата между структурата като атрибут на живота и „порядъка“ като атрибут на неживото, на мъртвото;
• да развиваш въображението си, но не като израз на бягство от непоносимите условия, а като предусещане на реалните възможности, като средство за премахване на непоносимите условия;
• да не заблуждаваш другите, но и да не бъдеш заблуждавай от тях; да бъдеш простодушен, но не и наивен;
• да се стремиш да постигнеш пълно самопознание не само по отношение на известните качества на личността, но и на непроявените, тъй като човек долавя смътно и онова, което не знае;
• да усетиш единението си с живота и да се откажеш от стремежа да покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я изтощаваш и унищожаваш; да се стремиш да опознаеш природата и да живееш в хармония с нея;
• свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се разруши, да живее или да умре;
• да знаеш, че злото и разрушението са неизбежни следствия от неправилно развитие;
• да разбираш, че само на малцина им се удава да постигнат съвършенството, и то на онези, които не се стремят непременно да „достигнат целта“, знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна форма на алчността и ориентацията към притежание;
• да изпитваш щастие на възтържествувалото жизнелюбие, независимо от това, какво ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място за безпокойство;
Предназначението на тази книга не е да дава препоръки на хората, живеещи в съвременната епоха на кибернетичен и бюрократичен индустриализъм (в „капиталистическия“ или „социалистическия“ му вариант), как да постъпват, за да ограничат притежателната форма на съществуване и да увеличават дела на битийната. За целта ще е нужна отделна книга, която сполучливо може да бъде озаглавена „Изкуството да бъдеш“57. През последните години бяха публикувани много книги за пътя към всеобщото благоденствие — някои от тях полезни, а други вредни с измамните си внушения, ориентирани към новия пазар, възникнал във връзка със стремежа на хората да избягнат катастрофата. В библиографията съм посочил някои ценни заглавия, които могат да се окажат полезни за тези, които проявяват сериозен интерес към проблема за постигане на благоденствие.
9. Особености на новото общество
Нова наука за Човека
Първото условие за създаването на новото общество е необходимостта да се осъзнаят почти непреодолимите трудности, с които този опит неизбежно ще се сблъска. Смътното осъзнаване на тези трудности може би е една от главните причини, поради които се полагат толкова малко усилия за осъществяването на необходимите промени. Много хора си мислят: „Защо да се стремим към невъзможното? По-добре да се държим така, сякаш пътят, по който вървим, ще ни отведе до щастието и сигурността, както показват и нашите карти.“ Онези, които се отчайват, но скриват своето отчаяние под маската на оптимизъм, не са непременно мъдри. Онези, които не са изгубили надежда, могат да успеят само ако са трезви реалисти, ако се отърсят от всички илюзии и в пълна мяра осъзнаят трудностите. Тази трезвост отличава реалните от бленуващите „утописти“.
Ще изброим само някои от трудностите, които трябва да бъдат преодолени при изграждането на новото общество:
• да се реши проблемът по какъв начин да продължи индустриализацията без пълна централизация на производството, т.е. без да се стига до фашизъм от стар тип или, което е по-вероятно, до технологичен „фашизъм с усмихнато лице“;