• да се съчетае цялостното планиране с висока степен на децентрализация, като се откажем от „свободното пазарно стопанство“, което до голяма степен се е превърнало във фикция;
• да се откажем от неограничения растеж в икономиката в полза на избирателното развитие, за да се избегне опасността от икономическа катастрофа;
• да се създадат такива условия за работа и такава обща атмосфера, в която основната мотивация е духовното, психологическо удовлетворение, а не материалната изгода;
• да се стимулира по-нататъшният прогрес на науката и в същото време да се предотврати опасността научните достижения да се превърнат в заплаха за човешкия род при практическото им приложение;
• да се създадат условия, при които хората да изживяват щастие и радост, а не просто да удовлетворяват потребността си от удоволствия;
• да се осигури сигурност на индивидите, без да се поставят в пълна зависимост от бюрократичния държавен апарат при удовлетворяване на основните им потребности;
• да се създадат условия за „лична инициатива“ Във Всекидневния живот на човека, а не толкова в бизнес средата (където, впрочем, тя едва ли вече съществува).
Както при развитието на техниката някои трудности изглеждаха непреодолими, така и днес изброените по-горе трудности изглеждат непреодолими. Трудностите, свързани с развитието на техниката обаче, не се оказаха непреодолими, защото бе създадена нова наука, която провъзгласи принципа за наблюдение и проникване в тайните на природата като условие за господството над нея (Френсис Бейкън, „Нов органон“ — Novum Organum, 1620). Тази нова наука от XVII в. до днес е привличала най-блестящите умове в индустриализираните страни и доведе до осъществяването на техническите утопии, за които е мечтал човекът
Днес обаче, приблизително три и половина века по-късно, се нуждаем от принципно нова наука. Нуждаем се от Хуманистична наука за човека като основа на Приложната наука и Приложното изкуство за Социално преустройство.
Техническите утопии — въздухоплаването например — бяха реализирани благодарение на новата наука за природата. Човешката утопия на месианското време — за ново обединено човечество, живеещо в братство и мир, свободно от икономическа зависимост, от войни и класова борба — може да стане действителност само ако вложим в осъществяването й същата енергия, ум и въодушевление, както при реализирането на техническите утопии. Но както не се строят подводници само с четене на Жул Верн, така и не се гради хуманистично общество само с четене на пророците.
Никой не може да каже дали естествените науки ще отстъпят първенството на новата социална наука. Ако все пак това стане, за нас все още ще има надежда за оцеляване, но това ще зависи от един фактор: колцина ще са надарените, образовани, дисциплинирани и неравнодушни мъже и жени, които ще бъдат привлечени от новото предизвикателство към човешкия разум и от факта, че този път целта не е господство над природата, а господство над техниката и над ирационалните обществени сили и институции, които застрашават оцеляването на западното общество, да не кажем, и на цялото човечество.
Убеден съм, че бъдещето ни зависи от това дали най-будните умове на човечеството напълно осъзнават сегашната криза и готови ли са да се посветят на новата хуманистична наука за човека. Само съгласуваните им усилия ще помогнат да се решат споменатите вече проблеми и да се постигнат разгледаните по-долу цели.
Проекти, в които се поставят такива общи цели като „обобществяване на средствата за производство“, се оказаха социалистически и комунистически лозунги, прикриващи главно липсата на социализъм. „Диктатура на пролетариата“ или на „интелектуалния елит“ не са по-мъгляви и подвеждащи фрази от понятието за „свободната пазарна икономика“ или за „свободните нации“. Ранните социалисти и комунисти от Маркс до Ленин не са имали конкретни планове за социалистическото и комунистическото общество. Това е и най-уязвимото място на социализма.
Новите социални форми, които ще представляват основата на битието, няма да възникнат без проекти, модели, изследвания и експерименти, които ще преодолеят пропастта между онова, което е необходимо, и онова, което е възможно. Това в края на краищата ще доведе до широкомащабно, дългосрочно планиране, както и до разработката на краткосрочни планове за първите стъпки. Всичко зависи от волята и хуманистичния дух на хората, които работят по проблема. Нещо повече, когато виждат перспектива и осъзнават конкретно какво може да се направи стъпка по стъпка за осъществяването на вижданията си, хората, вместо страх, започват да изпитват надежда и ентусиазъм.