Ако икономическата и политическата сфера на обществото трябва да бъдат подчинени на развитието на човека, моделът на новото общество трябва да бъде създаван в съответствие с потребностите на неотчуждения и битийно ориентиран индивид. Това означава, че хората нито ще живеят в нечовешка мизерия — което все още си остава главният проблем за по-голямата част от човечеството, — нито ще се превърнат в Homo consumens, както богатите в индустриалноразвитите страни, под въздействието на вътрешните закони на капиталистическото производство, които налагат непрекъснат растеж на производството и по този начин — растящо потребление. Ако е съдено хората някога да станат свободни и да спрат да стимулират индустрията с патологичното си потребление, в икономическата система трябва да настъпят радикални промени: трябва да сложим край на сегашното положение, при което здрава [стабилна] икономика може да съществува само с цената на здравето на хората. Задачата е да създадем здрава икономика за здрави хора.
Първата решителна крачка към постигането на тази цел е преориентирането на производството към „здравословно потребление“.
Традиционната формула „Производство за потребление вместо за печалба“ е недостатъчна, защото не пояснява за какъв вид потребление става дума — за здравословно или за патологично. И именно на този етап възниква най-трудният практически въпрос. Кой трябва да определя кои потребности са здравословни и кой Нездравословни? В едно можем да бъдем сигурни: изключено е да се принуждават гражданите да консумират онова, което държавата реши, че е най-добро — дори то действително да е най-добро. Бюрократичният контрол, който принудително би блокирал потреблението, само би накарал хората още повече да потребяват. Нормално потребление може да има, ако все по-голям брой хора пожелаят да променят структурата на потребление и своя начин на живот А това е възможно, ако им се предложи такъв тип потребление, който е по-привлекателен от онзи, към който са привикнали. Това не може да стане със законодателен акт, нужен е постепенен възпитателен процес, в който главната роля се пада на правителството.
Задължение на държавата е да определи нормите на здравословно потребление за сметка на патологичното и индиферентно потребление. Такива норми по принцип могат да бъдат установени. Добър пример за това е американското Управление за контрол над храните и лекарствата (FDA). То определя кои храни и кои лекарствени препарати са вредни, опирайки се на експертното мнение на учени в различни области, често след продължителни експериментални изследвания. По сходен начин стойността на други стоки и услуги може да се определя от съвет или комисия, съставени от психолози, антрополози, социолози, философи, теолози и представители на различни обществени и потребителски групи.
За да се анализира обаче кое е полезно и кое е вредно за хората, често са необходими несравнимо по-задълбочени проучвания, отколкото провежданите от гореспоменатото управление. Новата наука за човека трябва да предприеме фундаментални изследвания върху природата на човешките потребности, която е почти неизучена. Трябва да се определи кои потребности са потребности на нашия организъм и кои са резултат от развитието на културата; кои са следствие от развитието на индивида и кои са изкуствено създадени, провокирани от индустрията; кои „активизират“ дейността на човека и кои го правят „пасивен“; кои са обусловени патологично и кои са плод на здравата психика.
За разлика от решенията, приети от Управлението за контрол над храните и лекарствата, решенията на новата хуманистична комисия от експерти няма да се провеждат по принуда, а ще служат само като насоки и ще се подлагат на широко обсъждане от гражданите. Ние вече добре разбираме важността на проблема, свързан със здравословното и нездравословното хранене; резултатите от изследванията на експертите ще помогнат на обществото да осъзнае всички други проблеми, свързани с нормалните и патологичните потребности. Хората ще разберат, че потреблението често поражда пасивност, че потребността от живот на бързи обороти и от нови неща, която може да се задоволи само чрез потребление, отразява вътрешното ни безпокойство и бягство от самите себе си. Ще осъзнаят, че когато човек непрекъснато се стреми да прави все нови и нови неща или да придобива вещи или домакински уреди последен модел, това всъщност е средство за самозащита, страх да се окажеш насаме със себе си или с друг човек.