Големите предимства на стачките на потребителите са, че не изискват никакво съдействие от страна на правителството, трудно е да бъдат прекратени (освен ако правителството не приеме мерки, принуждаващи гражданите да купуват нежелани стоки) и не изискват съгласието на 51 процента от гражданите, за да бъдат одобрени принудителните правителствени мерки. Впрочем малцинство от 20 процента може да е достатъчно, за да предизвика, промяна. Стачките на потребителите могат да минат без политически и партийни лозунги. В тях могат да участват както консервативни, така и либерални и „леви“ хуманисти, доколкото ги обединява едно желание: стремеж към здравословно и хуманно потребление. За да се прекрати една стачка на потребителите, трябва да започнат преговори на водачите на радикално-хуманистичното движение на потребителите с представители на едрата индустрия (и с правителството) относно исканите промени. Могат да бъдат прилагани същите методи, както и при прекратяване на работническа стачка.
Трудността е в това да се накарат потребителите да осъзнаят: 1) своя отчасти несъзнателен протест срещу потребителството и 2) потенциалната си мощ, ако всички хуманистично настроени потребители се обединят Това движение на потребителите ще е израз на истинска демокрация: индивидите ще изразят мнението си открито и това е опит да променят хода на социалното развитие по активен и неотчужден начин. И всичко това ще се основава на лично решение, а не на политически лозунги.
Ако обаче властта на големите корпорации остане толкова силна, колкото е сега, нищо няма да се промени дори с добре организираното движение на потребителите. Дори остатъците от демокрация са обречени да отстъпят място на технократския фашизъм, на обществото от охранени, немислещи роботи — същия тип общество, което вдъхваше толкова много страх под името „комунизъм“, — ако не се премахне натискът на гигантските корпорации над правителството (който всеки ден се засилва) и над населението (чиито мозъци постоянно „се промиват“). Съединените щати имат традиция в обуздаването на властта на гигантските предприятия, изразена в антитръстови закони. Влиятелното обществено мнение може да наложи духът на тези закони да се прилага по отношение на съществуващите корпоративни супергиганти, така че да бъдат раздробени на по-дребни производствени единици.
За да изградят общество с битийна ориентация, всички хора трябва активно да изпълняват както икономическата, така и гражданската си функция в обществото. Следователно ние можем да се избавим от притежателната нагласа за съществуване единствено чрез пълното осъществяване на индустриалната и политическата демокрация, основана на единодействие.
Повечето радикални хуманисти споделят това изискване.
При индустриалната демокрация всеки член на голяма индустриална или друга организация играе активна роля в живота й, всеки е напълно информиран и участва във вземането на решения — като се започне от равнището на индивидуалния работен процес, здравеопазването и мерките за безопасност (това вече успешно е изпробвано в няколко шведски и американски предприятия) и се стигне до участие във вземането на решения на по-високо равнище, засягащи общата политика на предприятието. От съществено значение е работниците и работодателите да представляват себе си, а не да бъдат представяни от профсъюзни служители извън предприятието. Индустриалната демокрация означава също, че предприятието не е само икономическа и техническа, а и социална институция, в чийто живот и начин на функциониране всеки член взима дейно участие и проявява жив интерес.
Същите принципи важат при осъществяването на политическата демокрация. Демокрацията може да устои на авторитарната заплаха, ако от пасивна, „наблюдаваща демокрация“ се превърне в активна, „демокрация, основана на единодействието“, в която проблемите на обществото са толкова близки и важни за отделните граждани, колкото и личните им проблеми, или по-точно, в която благополучието на обществото се превръща в лична грижа на всеки гражданин. Като участват в живота на обществото, хората откриват, че личният им живот става по-_интересен_ и по-вълнуващ. Действително, истинската политическа демокрация може да бъде определена като демокрация, при която животът е най-вече интересен. По самата си същност тази демокрация, основана на единодействието — за разлика от „народните демокрации“ или „централизираните демокрации“, — е антибюрократична и създава атмосфера, която практически изключва възможността от поява на демагози.