Активното участие в политическия живот изисква максимална и цялостна децентрализация в промишлеността и политиката.
По силата на иманентната, вътрешноприсъща логика на съвременния капитализъм предприятията и правителството се разрастват непрекъснато, докато накрая се превръщат в гигантски конгломерати, централизирано управлявани от върха на бюрократичната пирамида. Едно от необходимите условия за създаването на хуманистично общество е да се преустанови този процес на централизация и да започне широка децентрализация. Причините за това са няколко. Ако едно общество се превърне в това, което Мъмфорд нарича „мегамашина“ (т.е. ако цялото общество, с всички негови членове, се уподоби на огромна, централизирано управлявана машина), фашизмът в края на краищата ще стане почти неизбежен, защото а) хората се превръщат в стадо, губят способността си да мислят критично, чувстват се безсилни, пасивни са и задължително започват да мечтаят за лидер, който „знае“ какво трябва да се направи — изобщо знае всичко, което те не знаят, и б) „мегамашината“ може да бъде управлявана от всеки, който има достъп до нея, просто като натиска съответните копчета. Мегамашината, подобно на лекия автомобил, може да функционира и сама; с други думи, човекът зад волана трябва само да задейства съответните копчета, да прави завои, да натиска спирачките, като взема предвид и някои други, също толкова прости неща; това, което в леката кола или в някоя друга машина са многобройните им копчета, в мегамашината са различните равнища на бюрократичната администрация. Седне ли веднъж в креслото на властта, дори човек с посредствен интелект и способности може с лекота да управлява държава.
На отделните щати, които сами по себе си са огромни конгломерати, не бива да се дават правителствени функции. Такива функции могат да се дават на сравнително по-малки области, където хората се познават и могат да се преценяват взаимно и следователно могат да участват активно в управлението на тяхната малка общност При децентрализацията в промишлеността трябва да се даде по-голяма власт на малките отдели в рамките на дадено предприятие и да се раздробят гигантските корпорации на малки производствени единици.
Активното и отговорно участие в обществените дела изисква замяна на бюрократичния начин на ръководство с хуманистичен.
Мнозинството от хората все още са убедени, че всякакъв тип администрация е непременно „бюрократична“, т.е. отчуждено управление. Освен това мнозинството от хората не съзнават колко пагубно действа бюрократичният дух и как се просмуква Във всички сфери на живота, дори там, където едва ли бие на очи, например в отношенията между лекари и пациенти, както и между съпрузи. Бюрократичният метод може да се определи като метод, при който а) с хората се отнасят като с предмети и б) за предметите съдятпо-скоро по количествени, а не по качествени показатели, за да се улесни и поевтини отчетът и контролът Бюро-крати-те основават решенията си върху установени правила, изведени въз основа на статистически данни, като не се интересуват от живите хора, с които манипулират. Те решават спорния въпрос в конкретния случай и с оглед на най-голямата статистическа вероятност като рискуват да навредят на петте или десетте процента от хората, които не се вместват в този модел. Бюрократите се боят да поемат лична отговорност, като се крият зад вече установени правила. Сигурността и самоуважението им се крепят на стриктното придържане към правилата, а не на законите на човешката душа.
Нацистът Айхман е ярък пример на бюрократ Той изпраща стотици хиляди евреи на смърт не защото ги мрази. Той просто нито мрази, нито обича някого. Айхман „изпълнява дълга си“ и верен на каузата, ги изпраща на смърт, без никакви скрупули, веднага щом му нареждат да ускори изселването им от Германия. Всичко, което има значение за него, е да изпълнява разпоредбите и изпитва чувство за вина само ако ги наруши. Той заявява (и с това утежнява вината си пред съда), че за целия си живот само два пъти се е чувствал виновен: когато като дете бягал от училище и когато не се подчинил на заповедта да се скрие по време на едно въздушно нападение. Това не означава, че у Айхман и у мнозина други бюрократи липсват елементи на садизъм, т.е. удовлетворение да властват над живота на други живи същества. Но тези садистични наклонности са само вторичен елемент при бюрократите, у които липсват чисто човешки реакции и които питаят преклонение пред буквата на закона.