Младият мъж се извъртя настрани и скочи на крака. Кракът му полетя и улучи брадичката на другия. Чу изсумтяване от болка, когато нападателят отстъпи назад, размахвайки ръце, за да запази равновесие.
Тарик изтегли ножа от калъфа. Този път беше подготвен, когато другият мъж тръгна към него. Изрита пистолета от ръката му, завъртя се и нанесе мощен ритник в слънчевия му сплит. Изръмжа, когато се огледа и видя копелето да настъпва към него отново, също въоръжено с нож.
В този миг задната веранда се освети. Ярка светлина го заслепи за една ценна секунда, и в този момент нападателят направи своя ход. Болка прониза рамото на Тарик, когато ножът уцели белега му, миг преди да успее да отскочи назад.
Изстрел разкъса нощта. Звукът от мощната пушка накара и двамата мъже да спрат, дишайки тежко, преди нападателят да се обърне и да побегне.
— Мамка му — изръмжа Тарик и се спусна след него, но краката му се плъзнаха по калта, преди да намерят опора и да се затича.
Почти го бе хванал, по дяволите. Беше само на сантиметри от това да се хвърли към другия мъж и да го повали, когато още един безшумен изстрел изсвистя покрай главата му, и го накара да се наведе и да се хвърли настрани.
Звукът от автомобил изрева надолу по улицата и прониза нощта. Гумите изскърцаха, когато превозното средство спря рязко, чуха се високи, настоятелни гласове, след това се изстреля от предната част на къщата, докато Тарик тичаше да го зърне.
— Мамка му! Мамка му! — Проклятията му изпълниха нощта, когато черният седан, който естествено бе без номера, изрева далеч.
Нападателят беше добре обучен и очевидно бе дошъл с подкрепление. Подозрението, че е бил дресьорът, когото търсеше, изпълни съзнанието на Тарик. Но защо преследваше Лира? Мъжът бе достатъчно умен, достатъчно добре обучен, че никога не би могъл да сгреши коя къща да нападне.
На върха на това подозрение дойде мисълта, че той, ловецът, много лесно може да стане преследваният. И по всичко изглеждаше, че Лира е въвлечена в средата на войната, която се разиграваше между Съвета и техните вече свободни създания.
— Полицаите са на път — изкрещя Лира от задната врата. — Тарик, добре ли си?
Поне тя все още беше в къщата.
Ръмжене завибрира в гърдите му, когато се обърна и се затича обратно към двора, намирайки ножа и незаконната картечница по вече калната морава.
Задната врата беше отворена и Лира стоеше там, облечена в дълга нощница и подходящ халат, и стискаше шибаната пушка, сякаш тя можеше да я защити.
Тарик стисна зъби, щом чу сирените, виещи в далечината, и хукна към къщата.
— Не споменавай за мен, разбра ли? — нареди той, като спря пред нея и се взря в разширените й шокирани очи, когато тя примигна към него.
— Разбираш ли ме, Лира? — изсъска нетърпеливо. — Не ме споменавай. След като си тръгнат, аз ще се върна. Разбра ли?
Той се протегна да хване рамото й, но се отдръпна при вида на кръвта, стичаща се по ръката му. Мамка му, рамото му изгаряше.
— Ти си ранен. — Младата жена преглътна тежко.
Сирените се приближаваха.
— Лира. — Той се наведе по-близо, вдишвайки уханието й, страха й. — Чу ли ме?
— Да. Защо? — Гърдите й се повдигаха и спадаха буйно, бледите черти на лицето й подчертаваха огромните й тъмни очи.
— Ще ти обясня по-късно. Обещавам. — Тарик направи болезнена гримаса. — В момента, в който си тръгнат, аз ще се върна. Кълна се, Лира. Но не им казвай какво се е случило.
Прикритието му отиваше по дяволите, ако тя дори намекнеше за него. Полицията щеше да претърси дома му и той щеше да бъде принуден да им каже кой точно е. Тогава сбогом задача, сбогом дресьор.
Младата жена кимна бавно и погледна назад към къщата, когато звукът на сирените отекна около тях.
Тарик й отвърна с енергично движение, преди да се обърне и да изчезне в нощта. Раната на рамото му не беше опасна за живота, но черният седан, който потъна в нощта — да. Щеше да му се наложи първо за това да се погрижи.
Той се скри в къщата си, когато полицейските автомобили профучаха по улицата и спряха пред дома на Лира. Породата заключи вратата бързо, отне му няколко скъпоценни секунди да изхлузи ботушите си, преди да влезе в тъмната къща.
Какво, по дяволите, ставаше?
Той се съблече в пералното помещение, хвърли студените мокри дрехи в пералната машина, преди да вземе една чиста кърпа от скрина и да я обвие около рамото си. Проклетата кръв щеше да нацапа всичко.