Мъжът я пусна бързо и дръпна резетата на вратата, преди да натисне кода на таблото за защита до нея.
— Ти беше прекалено бавен — отсече тя. — Какво, по дяволите, се случи тази вечер?
Младата жена се обърна към него яростно, с намерение да го порицае остро за събитията преди няколко часа. Очите й се разшириха обаче, когато зърна бледото му лице и окървавената превръзка.
— Добре ли си? — Тя се протегна и пръстите й докоснаха твърдата, потъмняла от слънцето плът точно под бинта.
— Ще оживея — изсумтя той. — И престани да се опитваш да ме разсееш. Казах ти да останеш, където си.
Очите му блестяха със заплашителен златен цвят на слабата светлина в закритата с плътни завеси всекидневна.
— Не се подчинявам особено добре на чужди заповеди. — Лира облиза нервно сухите си устни. — А и ми писна да чакам.
— Полицаите едва завиха зад ъгъла, Лира. — Тарик прокара пръсти през влажната си коса с грубо нетърпение. — Бях тръгнал към теб.
Гласът му беше станал по-нежен, макар й не толкова, докато гледаше надолу към нея. За миг изражението му се смекчи и след това възвърна свирепостта си отново.
— Ти можеш да докараш един зрял мъж до пиянство — изръмжа най-сетне, преди да се обърне и да закрачи из къщата. — Хайде, имам нужда от кафе.
— Знаеш ли как да го приготвиш? — Лира го последва живо и въпросът се откъсна от устните й, преди да успее да го спре.
— Не, по дяволите. Но съм дяволски отчаян — изръмжа Тарик нетърпеливо, а гласът му бе груб.
— Тогава не докосвай каната за кафе, защото аз също искам малко.
Тя мина бързо пред него, преди да замръзне в средата на безупречно чистата кухня.
— Добре, направи го. — Той мина покрай нея към вратата, където плочките блестяха мъждиво, миризмата на дезинфектант тежеше във въздуха.
— Какво правиш? — Лира почти се страхуваше да докосне нещо. Всичко беше едва ли не стерилно чисто.
— Кръв — изсумтя Тарик. — Не искам да оцвети плочките.
Той коленичи на пода с дебела кърпа в ръце и избърса локвата от почистващия препарат, който бе излял там.
Братята й, благословени да са сърцата им, щяха да изчакат тя да дойде, за да се опита да го почисти. Лира се съмняваше, че са почиствали нещо друго, освен оръжията си, които търкаха по всяко време. Мърлячи.
— Някога готвил ли си в тази кухня? — попита го тя нервно, като се отправи към шкафа и поставената на него кафемашина.
— Преди да се заема с готвене, трябва да знам как се прави — изсумтя Тарик, работейки върху пода с праволинейна сила. — Ще се науча рано или късно.
Лира претърси шкафовете, докато не намери торбичка предварително смляно кафе и две чаши.
Терминът „празни шкафове“ определено бе приложим за този мъж.
— Какво ядеш? — Тишината стана задушаваща, когато той се изправи на крака, за да я погледне как отмерва кафето в цедката с присвити очи.
— Ям — изръмжа най-сетне Тарик, като прекоси кухнята и отиде към късия коридор.
Няколко секунди по-късно тя чу течаща вода на мивката, а след това по-силен поток, сякаш в пералнята.
Младият мъж се върна в кухнята след минута, когато Лира проверяваше хладилника.
Сирене. Глупости. Шунка. Гадост.
— Не всички са чревоугодници — изсумтя той, отиде до шкафа над печката и извади хляба, който тя му бе дала този следобед.
Нямаше и следа от канелените франзели. Беше останал само половината от белия хляб и може би една трета от банановия с ядки. Лира провери фризера и въздъхна. Той сигурно гладуваше. Едро тяло като неговото изискваше енергия.
— Какво се случи тази вечер? — попита го тя, когато се премести отново до кафемашината и наля две чаши от тъмната течност.
— Някой се опита да проникне в къщата ти и аз го хванах. — Тарик сви рамене, гласът му бе хладен, когато пое чашата от нея.
— Да. — Тя повярва това. — Добре. Значи мога да се прибера вкъщи и да се обадя на татко и тримата ми братя, бивши войници от Специалните части, и да им кажа какво се е случило. Не би трябвало да навреди, ако това е всичко.
Тарик спря, погледът му се обърна отново към нея за един дълъг миг, преди да отпие от чашата.
Лира смяташе, че нищо на този свят не би могло да отвлече ума му от кафето в ръцете му.
— Бивши войници от Специалните части, а? — Той въздъхна тежко и поклати глава с уморено одобрение.