— Казах, че можеш да останеш тук или да се обадиш на братята си. Не съм ти давал никакви други възможности за избор. — В гласа му отекна ръмжене, а очите му сякаш светеха от арогантно намерение.
— Не съм ти искала позволение за каквото и да е било, Тарик. — Лира нямаше намерение да се преклони покорно пред него. — Не се нуждая от пазач.
Челюстта му се стегна от ярост, а устните му изтъняха, когато се вторачи в нея.
И това наистина не трябваше да я развълнува още повече. Но го стори. Тя можеше да усети как влагата й се събира, натрупва се и се излива по чувствителните гънки между бедрата й. Чувстваше гърдите си по-тежки, подути и прекалено чувствителни.
Тарик също не изглеждаше особено незаинтересован.
Погледът на младата жена трепна надолу, а лицето й пламна, преди да го повдигне отново.
Той изпълваше прилепналите дънки до пръсване, макар да се държеше, все едно нищо особено не се е случило.
За капак, не бе пропуснал посоката на погледа й.
— Не ме предизвиквай, Лира — предупреди я неочаквано, гласът му подразни чувствителните й нервни окончания. — Самокотролът ми е изчерпан за тази нощ. Или се обади на братята си, или закарай сладкия си задник горе в свободната стая, в противен случай ще се озовеш по гръб в моето легло. Изборът е твой. Това са единствените останали възможности. Решавай.
Пета глава
Тарик почти трепереше от желание да я докосне. Взираше се надолу към детските черти на лицето й, кръвта се изпомпваше толкова силно и бързо във вените му, че беше почти болезнено. Пенисът му беше една мъчителна болка между бедрата му, жлезите от двете страни на езика му бяха подути и пулсираха.
Ерекцията имаше смисъл. Притокът на кръв беше обясним. Но езикът беше една загадка, а вкусът на подправки в устата му — объркващ. Единственото нещо, което наистина имаше смисъл, бе желанието да целуне Лира.
Тя го измъчваше в продължение на месеци. Изкушаваше го. Смееше му се и му се подиграваше с нежна, женствена топлина, която не би трябвало да го засяга толкова дълбоко, колкото в действителност.
Уханието на възбудата й го убиваше. Беше гореща, течна и сладка и той умираше да погълне нежната сметана, която знаеше, че се излива от женствеността й. Щеше да бъде топла, пенлива от нарастващата й нужда и мека като изгрева.
— По дяволите изборът. — Ръцете на Лира се стегнаха върху гърдите й.
Тарик знаеше какво крие. Чувствените извивки на гърдите си и подутите си зърна.
— Направи го бързо, ако нямаш нищо против — изръмжа мъжът. Ерекцията го погубваше. — Защото уханието на възбудата ти ме подлудява, Лира. Много скоро аз ще направя избора вместо теб.
Едно скимтене се откъсна от устните й, а очите й се разшириха ужасено. От срам? Тарик се намръщи, когато тя пребледня, а след това се изчерви гневно и очите й проблеснаха, сякаш от сълзи.
— Какво? — Той улови раменете й, когато тя понечи да се извърне от него, обърна я отново с лице към себе си, знаейки, че това докосване ще бъде най-голямата грешка, която може да стори.
— Ти ме подушваш? — Лира се разтрепери, срам предизвика сълзи в очите й, докато се съпротивляваше на хватката му.
Той въздъхна уморено. По дяволите, беше прекалено изтощен, прекалено гладен за вкуса й, за да следи всяка дума, която произнася, и всяко движение, което прави. Не беше точно социален тип и „правилата на изисканото общество“ не бяха сред уроците, които бе намерил време да вземе.
— Лира. — Тарик въздъхна тежко, а ръката му се повдигна към бузата й и той се възхити на копринената структура на кожата й. — Аз съм животно — прошепна тихо. — Обонянието ми е толкова развито, че мога да засека всеки аромат. Особено на сладката, мека топлина, идваща от теб. Това е като да накараш един умиращ от глад човек да застане пред отрупана с храна маса и да не му позволиш да докосне лакомствата.
Лира примигна към него и преглътна тежко. Погледът й бе подозрителен и се смекчи, едва когато палецът му погали устните й.
Тарик искаше да каже още нещо, но копринените извивки привлякоха вниманието му, хипнотизираха го.
Езикът му пулсираше, докато жлезите изливаха още от пикантния вкус в устата му. Кръвта се изпомпваше по-силно във вените му, а контролът му се изплъзваше все повече и повече.
Породата отдръпна ръце от раменете й внимателно.