Тогава Породата изръмжа. Силен, див звук, когато устните му се разтвориха и поеха твърдото зърно в безумната влажна топлина на устата му.
Лира достигна върха.
Ръцете й политнаха към главата му, пръстите й се заплетоха в буйните кичури на косата му, когато нещо експлодира дълбоко в утробата й. Удоволствието прониза женствеността й, бликна от нея, разля се по бедрата й и тя изгуби дъх.
А той все още дори не я бе целунал.
Главата му се надигна от зърното й, ръцете му издърпаха нейните от косата му и ги отпуснаха от двете страни на тялото й. Тарик сложи длани върху раменете й и плъзна разкопчаната нощница и халата й бавно по ръцете й, докато Лира трепереше пред него.
Младата жена преглътна тежко. Тихо скимтене се изплъзна от устните й, когато застана гола пред него. Чисто гола — никога не носеше бельо под нощницата — докато той беше напълно облечен и я наблюдаваше с блестящи златни очи, а изражението му беше хищническо, диво.
— Сладка малка девица — прошепна той и погледът му се плъзна надолу по тялото й, за да спре на откритите, хлъзгави гънки между бедрата й. — Малко палаво бебче. — Очите му се насочиха отново към нейните. — Представям си какво ще е усещането на езика ми там. Плъзгащ се през всичкия този горещ, сладък сироп. Ще свършиш ли за мен отново, Лира? Ще крещиш ли за мен отново?
Тарик взе ръката й и я премести на закопчалката на дънките си, докато я гледаше с подивял поглед.
— Направи своя избор сега, Лира. Приеми ме.
Господи, какво да направи с него? Тя стоеше гола пред очите му, а той още не бе разбрал, че вече го е приела? Дори с всички странни неща за чифтосването на Породите, тя не можеше да си представи да не го приеме.
— Целуни ме — настоя Лира дрезгаво. Пръстите й се раздвижиха към металните копчета на дънките му и ги освободиха бавно, а твърдата топлина на ерекцията му затрудняваше задачата.
— Боже — изръмжа молитвата той, като потръпна срещу нея и ръцете му уловиха ханша й, а очите му се затвориха за няколко дълги секунди.
— Целуни ме, Тарик — прошепна тя и се протегна към него. Устните й потъркаха неговите, когато главата му се сведе, а очите му блестяха от глад, болка и желание, докато се взираше в нея. — Подлуди ме.
Предната част на дънките му се отвори под треперещите й пръсти и твърдата, великолепна ширина на ерекцията му се надигна от плата, зачервена и отчаяна, когато Лира погледна надолу нервно.
Младата жена облиза устните си.
— Надявам се, че знаеш какво да правиш с него — изрече най-сетне, като преглътна леко. — Защото аз нямам никаква представа.
А Тарик не си губи времето в обяснения.
В този миг главата му се сведе, устните му се наклониха към нейните и езикът му ги облиза, а след това се притисна настойчиво между тях.
Вкусът на подправки веднага избухна в устата й. Топлината я обгърна и се обви около съзнанието й, а след това клетка по клетка, започна да завладява тялото й.
Лира мислеше, че забиващият ноктите си подлудяващ глад за докосването му, за целувката му, не може да стане по-лош.
Грешеше.
Експлодиращите пипала на усещането започнаха да разкъсват нервните й окончания. Утробата й се стегна, сви се. Вече болезнената плът между бедрата й започна да пламти от пристъпите на бурното желание.
Лира извика в устата на Тарик, надигна се на пръсти за още и се притисна към него, опитвайки да се потопи в топлината, излъчвана изпод дрехите му.
Мъжът откъсна устните си от нейните, а дишането му беше тежко и учестено, когато тя се опита да привлече тялото му, за да улови устните му отново.
— Шибаното хапче. — Гласът му бе животински, дрезгав, гладен.
— Не. Целуни ме пак. — Лира дръпна косата му, притегляйки главата му отново надолу, докато устните му не покриха нейните още веднъж, а от гърлото му се откъсна стон, когато езикът й се тласна в устата му.
Беше като опустошителен огън. Разрушителен. Лира усещаше как пламъците облизват тялото й, искри от електрически ток пращяха по плътта й. А удоволствието… удоволствието беше поразително.
Тя почувства как Тарик я взема. Повдигна краката си и ги присви, за да обхване кръста му, когато изгарящата топлина на ерекцията му неочаквано парна гънките на женствеността й.
Той се движеше. Ходеше. Небеса, как можеше да ходи?
Тарик отдръпна устните си отново. Движенията му бяха отсечени, докато я отнасяше към далечния край на кухненския плот и отвори рязко малката пластмасова кутийка.