Устните му се извиха от раздразненото й изражение, но направи това, което му каза. И се молеше. Молеше се да му прости заради животното, което бе, а не човека, от когото знаеше, че се нуждае тя.
— Трябва да си отида до вкъщи за малко дрехи и вещи. — Лира намери нощницата и халата си в пералното помещение, сгънати прилежно върху на сушилнята, след като бяха изяли донесената китайска храна.
Гладът й бе заситен, но това бе всичко. Непрекъснато нарастващата страст, надигаща се в тялото й, беше на път да я подлуди. Тя караше гърдите й да туптят, а вагината да се свива. И я болеше за целувката на Тарик — буквално. Младата жена бе сигурна, че няма наркотик, който да е по-пристрастяващ от неговата целувка.
— Още не можеш да напускаш къщата, Лира. — Тонът му не търпеше възражение.
Добре, един мъж може наистина да бъде секси, когато е доминиращ, особено този мъж. Но тя просто не беше в настроение за това. Искаше да бъде обладана, но проклета да бъде, ако го помолеше да го стори. И тъй като знаеше, че той може да помирише възбудата й, знаеше, че е много добре запознат с глада, надигащ се в нея.
Лира се обърна внимателно, държейки сгънатите дрехи до гърдите си.
— Много лошо. Имам нужда от чисти дрехи и време да помисля…
Горчива усмивка изви устните му, а в погледа му се отрази яростна болка.
— Времето за мислене беше преди да решиш да приемеш целувката ми.
Младата жена поклати глава при гнева в гласа му.
— Не за това — информира го тя гневно. — Трябва да разреша някои неща, Тарик. Това промени живота ми, знаеш го, и аз го знам. Има и други неща, които участват, освен ти и аз, и това разгонване, или както там го наричаш.
Разгонване? По-скоро ад. Това я убиваше.
— Тогава се погрижи за тях по телефона — не се предаваше Тарик.
Господи, защо не бе обърнала внимание на предупрежденията на съвършено мъжката му упоритост, които бе зърнала през последните месеци? Той изглеждаше непоклатим като камък.
— Нуждая се от дрехи. Лаптопът ми…
— Няма да имаш време да носиш дрехи или да работиш… — Тарик тръгна към нея, очите му потъмняха от страстта, блестяща в погледа му. — Ще бъдеш щастливка, ако имаш време да ядеш.
Коремът й се стегна щом чу ръмженето в гласа му, когато той се протегна, взе нощницата и халата от ръцете й и ги остави обратно на сушилнята.
— Искам да те взема в леглото този път. — Пръстите му се заплетоха в косата й, когато Тарик дръпна главата й назад, а лицето му се сведе, сякаш щеше да я целуне.
Като че ли тя бе толкова лесна.
Нея не я интересуваше колко възбудена е или колко болезнена става възбудата. Нямаше просто така да се подчини и да приеме всичко. Тя може да не беше Порода с ясна преценка за това нещо с чифтосването, но все пак притежаваше разум.
Преди Тарик да успее да я спре, тя се завъртя настрани от него, мина през вратата и премина през кухнята към фоайето. Нямаше да се опитва да излезе през задната врата. Но може би имаше шанс да стигне до собствената си къща, преди Тарик да я спре на предния двор. Леден дъжд и всичко останало.
— Лира! Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?
Той мина пред нея, преди тя да стигне до вратата, и се взря в очите й безмълвно, докато тя потискаше желанието си да го ритне.
— В моята къща — напомни му жената. — Забрави ли? Дрехи? Лаптоп?
— Не. — Грубото ръмжене изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а вагината й бе атакувана от спазми. Проклет да е. Един мъж не би трябвало да има толкова вродено секси глас.
— Тарик, ти си с впечатлението, че това твое разгонване по някакъв начин ти дава права, с каквито не разполагаш. — Тя смушка с пръст гърдите му, притискайки упорития мъжки мускул, който не помръдна и сантиметър.
Свирепа напрегнатост стегна изражението му, придавайки му опасен, хищнически вид.
— Ти си моята половинка. Мое право е да те защитавам. — Той изръмжа думите, повдигайки устната си, за да покаже страшните си бели резци.
— Навън е ден, Тарик — посочи Лира, сякаш говореше на малко дете. Понякога мъжете не се влияеха от нищо друго. — Аз съм в безопасност, скъпи. Просто ще мина през моравата.
— Няма. — Породата пристъпи към нея.
И тя, разбира се, отстъпи назад.
Изражението на лицето му я увери, че той вече е приключил с пренебрегването на възбудата й и сега е готов да направи нещо по въпроса. Разбира се, ерекцията, опъната под широките му спортни панталони, до голяма степен я уверяваше сама по себе си.