— Ние ще ги направим. — Тарик звучеше прекалено самоуверен. Прекалено решителен.
Мили боже, той щеше да я убие.
Лира се кълнеше, че ще го направи. Знаеше, че ще го направи.
— О, господи, Тарик! Тарик, не мога да го понеса. — Тя крещеше името му, когато той започна да изкачва стъпалата с бързи, резки крачки.
Пенисът му се тласваше вътре в нея, отнемайки й дъха, преди да се отдръпне назад и миг след това силно да се тласне отново в тялото й.
Ноктите й се забиха в раменете му, от устните й се откъснаха отчаяни викове, когато стегна краката си около хълбоците му, опитвайки се да се задържи.
Първият оргазъм я връхлетя на шестото стъпало. На дванадесетото Лира трепереше и гърчеше се в ръцете му, когато втората кулминация открадна дъха и разума й.
Едва осъзнаваше, че Тарик е стигнал до леглото, когато я положи по гръб, сграбчи ханша й и започна да я води към третия, унищожителен оргазъм.
Тя се изви, дъхът напусна тялото й внезапно, когато усети освобождението му да го разкъсва. Шипът набъбна яростно под главичката на пениса му и се притисна в деликатния сноп от нерви, който никой мъж не би достигнал по друг начин. Той пулсираше, галеше и я накара да полети в един оргазъм, който нямаше начало и край. Съществуваше единствено Тарик, който я държеше, а зъбите му одраскаха раничката, която й бе оставил по-рано, преди отново да се забият в плътта, и тъмната забрава да я погълне.
— Обичам те. О, господи, Тарик, обичам те… — Кадифената тъмнина се затвори около нея, когато думите се освободиха шепнешком, сърцето й разцъфна, а душата й сякаш се надигна, потръпна и се отвори, за да приеме тази част от Тарик, която Лира знаеше, че дори смъртта не може да открадне.
Девета глава
— Просто съм уморена, татко. Вечерях навън с един приятел миналата вечер и цялата тази работа, която имам. Просто си мисля, че би било най-добре ти и момчетата да дойдете, след като спре дъждът. Знаеш как цапат кухнята ми, когато навън е мокро…
Тарик слушаше как Лира върти една и съща песен на баща си по-късно на следващата вечер, че дори той не би й повярвал.
Неговата чувствена, сексапилна малка половинка бе дала на баща си извинения, които дори той, който нямаше опит с родители, никога не би опитал.
Какво я караше да мисли, че този нежен, сладък тих глас може да заблуди някого?
— Ти си луда — оформи с устни бавно, игнорирайки я, когато тя му махна с леко грациозно движение на ръката.
След два дни секс, които би трябвало да са го убили, в пози, които не бе опитвал в целия си сексуален живот, Тарик дори бе склонен да бъде доста предубеден в нейна полза. Но сладкият, захаросан и невинен тон го накара да извърти очи към нея, преди да й се намръщи свирепо.
— Какво? — попита само с устни Лира, стрелвайки го с раздразнен поглед, преди да насочи вниманието си обратно към разговора, който водеше с баща си.
Като се има предвид факта, че братята й бяха бивши агенти от Специалните части, Тарик се съмняваше баща й да е глупак. И все пак, тук беше неговата независима, борбена половинка, полуизлегната в леглото му, гола, без нищо друго, освен тънкия чаршаф, което да я покрива, и плетяща извинение, което го накара да трепне болезнено.
Копринената й коса бе заплетена около зачервеното й лице, сините й очи блестяха от раздразнение и имаше куража да стои там и да се опитва да излъже баща си по този начин.
Беше уморена. Не беше в настроение да готви. Братята й цапаха…
Даваше му почивка. По дяволите, даваше му сила, защото имаше чувството, че яростта на един баща плюс синовете му щяха да пристигнат на прага й и да провалят грижливия план на Брейдън за залавянето на дресьора.
— Да, татко, знам колко ще се подразнят като разберат, че трябва да почакат, но точно сега дворът ми прилича на блато и те не могат да направят нищо, дори да искат. Просто искат безплатна храна, а аз съм заета.
Тя се цупеше. Сериозно се цупеше. Какво се бе случило с независимата „аз го правя по моя начин или по никакъв“ жена, която Тарик познаваше? Той поклати глава и прокара пръсти през косата си, докато се опитваше да измисли начин да оправи това, преди семейството й да стане негово главоболие.
Нямаше как да спре. Младият мъж направи жест, сякаш прерязва гърлото си, намръщвайки се към нея предупредително. Без никакъв ефект. Всичко, което получи, бе гневен поглед в отговор.