— Добре дошъл! Защо всъщност ти викат Бор? Ти беше… беше…
Обезпокои се, че болестта е допълзяла до мозъка му и като че ли се отпусна още по-безпомощно в стола-количка.
— Борис — подсказа му младият учен, демонстрирайки, че не може да бъде засегнат от някакъв си склерозирал старец. А Даниел Димих беше всъщност на четиридесет и шест години.
— Да де! Борис Бьорнсон! Датчанин, нали? — младежът сигурно щеше да му подскаже другата половина от своя произход, но Димих неочаквано и за себе си продължи ухилен: — С Нилс Бор обаче май нямаш друго общо.
Не възнамеряваше да го подиграва, канеше се дори да му се подмазва, а ето че проклетата закачка се вмъкна извънпланово в устата му. Датчанинът се тръшна непоканен в насрещното кресло и с дразнеща пубертетна разпасаност, та не се усети дали е бил засегнат.
— Страшно се гордея, че не приличам на Бор.
— Защо? Какво ти е направил? — запита го Димих с наново покълнала неприязън.
Баналната скандинавска хубост на момъка и самохвалното излъчване на здраве от едрото му тяло обезценяваха всичко в този знаменит кабинет, където бяха се родили велики открития в математическото моделиране на биокибернетиката.
— На мен — нищо, но на човечеството! Кой дявол го е подкокоросал да му разкрива строежа на атома!
Отгоре на всичко се пише и остроумен, констатира в себе си Димих, ядосан, че този Борис Бьорнсон е по-снажен от него, преди болестта да го изсуши и да го превърне в торба жълти кокали, пльосната в инвалидната количка. На глас обаче каза:
— Рут много ми е говорила за вас.
— Само добро, нали?
— Сипи си нещо за пиене — не отвърна Димих, защото бе излъгал в неволното си желание да изтъкне някакво свое предимство пред тази младежка сила. Съзнателно или не, Рут отбягваше да споменава своя състудент, когото в началото така горещо бе препоръчвала. — В оня шкаф е барчето. Па и на мен сипи от същото, което си избереш! Няма никой вкъщи.
— Чудесно! Значи ще си пийнем на спокойствие! — с двусмислена веселост рипна Бор от креслото.
— Пиеш ли? Аз вече не нося. От тази проклета болест една глава ми е останала, пък алкохолът все там засяда!
— Да вземем водка, а? Гледам, имаш от финландската. Разправят, че била най-добрата.
— Един колега ми я донесе.
Институтът за евристични изследвания и авангардни компютърни технологии беше общоевропейски. В който и край на континента да се пръкнеше дързък, нестандартно мислещ ум, той се устремяваше към него било за допълнителна квалификация, било за проверка на някоя своя идея, а и докторатът, защитен в този институт, се ценеше особено високо по света.
Бьорнсон бе се навел над чашите така, че широчкото му, червендалесто и луничаво лице не се виждаше.
— Аз, шефе, също разчитам само на мозъка си, та също си го пазя. Но с гениите е така, не са приспособени за тоя живот.
Дори не погледна за ефекта на шегата си! Сипа повечко водка в двете чаши, опровергавайки изявлението си, отвори шише газирана вода и пренесе всичко на масичката до прозореца. Димих вече бе придвижил количката си от другата й страна. Прищя му се да го провокира, заради шегата му:
— И ти ли вярваш на вестниците?
— На вестниците не вярвам, но ние си го знаем, нали? Ама чакай, нямам предвид само теб! И аз се смятам за гений! А един гений, който не знае, че е гений, не е никакъв гений. Това май съм го чел някъде. Да си кажем наздраве, а?
Хашлашкото му дърдорене като че ли прикриваше нещо и на Димих се искаше то да не е обикновеното смущение пред неговия авторитет. Той изви клещите на ръцете си около чашата и докато полагаше усилие да я обхване, прецени, че поведението му досега е било погрешно.
— Наздраве, Бор! Всъщност, въпреки това не е лошо да си Нилс Бор, па макар и само заради духовитостта му.
Повторната закачка, изглежда, все пак засегна младежа, защото той демонстративно отмести посоката на разговора:
— Къде е Рут? Отдавна не съм я виждал!
— Добре е. Ние ще се женим — поколеба се Димих дали да го покани за сватбата, но против волята си вече бе се напрегнал да улови реакцията му.
— Ама чак сега ли?
Не усети нещо повече от простодушната му изненада, че щяло да се извърши нещо, смятано от него за отдавна сторено.
— Вие май сте били близки по време на следването.
Момъкът звънко чукна чашата си в неговата: