Нещо в него веднага назова странното съоръжение, побрало в себе си сгърченото подобие на човек с големи, щръкнали уши и оредяла коса на едрия и ръбест череп, хлътнал между полегати, осезаемо кокалести рамене. Те бяха се допълнително изкривили от кръстосаните върху скута ръце, чиито китки лежеха неестествено огънати навътре като маймунски лапи. Лицето на противното същество, изпълнило целия екран, се смееше насреща му с мокра усмивка. Мокри се мъчеха да се засмеят и обезцветените му очи зад смъкнатите на сплескания нос многодиоптрови очила.
— Махни го, Виктор Аройо!
Не се учуди, когато го изрече с увереността, че това е прожекция, подвластна на човешката ръка.
— Не ми каза какво виждаш. Позна ли се?
— Аз ли съм това? — запита той и вече знаеше отговора.
— По-скоро… беше!
— Значи сега съм нещо друго?
— Така е и трябва да знаеш какво.
Сякаш настояваше за нещо, Аройо още не изключваше екрана, остави го неподвижно фокусиран върху уродливото същество в инвалидната количка, сам като че ли му се любуваше, чакайки той да се самопознае докрай. Но зрението му, чието място все още не бе в състояние да локализира, се опита да избяга от гледката на екрана. Зарея се из просторната зала, замята се между предмети и хора, докато най-неочаквано пред него се изпъна една твърде странна машина. Приличаше едновременно на стоманено гладка торпила и на акула от онези, дето им викат акула-чук, защото главите им са силно разтеглени от двете страни на тяло без шия. По тази чудновата глава имаше множество датчици — за звуци, за образи, за миризми, за температура и ориентация, за всякакви лъчения. Бяха невидими, а той знаеше, че са там и знаеше точно кой за какво е.
Машината изведнъж се размърда, изправи се. От нея изскочиха коленчати крака на скакалец, пипала, представляващи всъщност многофункционални уреди и инструменти, които обаче умееха и с машинна сила да захващат дори най-дребните предмети. Те заизхвърчаха светкавично бързо от всички посоки на триметровото туловище, пак се прибираха. Машината се завъртя на единия си крак, после скочи нагоре, измъкна още крайници от себе си, скъсени като гъсеница, и запълзя по някаква отвесна стена подобно на огромен гущер…
Онзи, когото бяха назовавали „Дан“, я съзерцаваше с нарастващо чувство на радост и радостта му внезапно знаеше, че той е участвал в създаването на тази машина, за каквато дотогава човечеството само е мечтало, а сътрудниците на Института за далечните планети, дошли като комисия, за да я приемат, направо бяха си глътнали езиците, когато тя им демонстрираше възможностите си. Съградена от керамични, пластмасови и титанови сплави, тя можеше да работи безаварийно в обстановка, където човекът в никакво облекло не би могъл да пребивава, а изкуствените интелекти в нея умееха с нечовешка прозорливост да проникват в тайните на природата…
— Защо мълчиш?
Гласът на Виктор Аройо прогони със затаената си тревога машината от полезрението му и той разбра, че пред онова негово зрение, което навярно представляваха нещо като очи, нямаше друго, освен екранът с уродливото същество. Машината бе изплувала отнякъде другаде и другаде някъде отплува.
— Казах ти да ме махнеш от екрана, Виктор Аройо!
— А не искаш ли да видиш сега какво представляваш?
— Вече се видях.
Петте зелени престилки сякаш подскочиха от изненадата си:
— Как?… Въображението значи… Спомни си, така ли?… Подсъзнанието… Паметта…
— Стига сте ми крещели! Виктор Аройо, ти каза одеве, че седемдесет и осем часа не сте спали. Вървете да спите!
— Дан, ама ти…
— Оставете ме сам!
— Дан, повтарям. Обездвижен си и не се опитвай да предприемаш каквото и да е действие. Ако искаш, потренирай превключването от човешките сетива към сетивните датчици или се упражнявай в работата с компютрите, стига да си ги осъзнал вече. Но най-добре ще бъде да си починат мозъчните ти клетки, не им знаем сега възможностите. Човешки казано, опитай се да поспиш! Или искаш аз да те изключа изобщо?
— Виктор Аройо, помолих ви да ме оставите сам! — искаше да бъде по-груб, но вече и това знаеше — гласът му щеше да бъде във всички ситуации приятен, мек, доверително задушевен. Такъв беше го създал, решил, че точно такъв ще е нужен на този суперкиборг, за да щади самочувствието на хората, за които ще работи.