— Брейн, какво ти е? Защо така ни посрещаш? — тревожно запита младият датчанин.
Аройо вече подърпваше обезпокоено рошавата си брада. Вероятно бе започнал да съобразява какво може да се е случило и какво да предпиеме, без да издаде тайната им. Рут тромаво се облегна на стената, уморена от недоумението си и от необикновено големия корем.
Брейн преброи луничките върху подпухналото й носле, обходи с невидим за другите поглед дъгата на пикантно бухналата й горна устна. Едновременно с това видя предпазливо стъпващия към него датчанин и реши, че той демонстрира сега храброст заради Рут и внезапна болка заби хилядите си остри нокти в него. Говорният му синтезатор понечи да изкрещи, макар да не умееше да излиза извън еднаквата емоция. Беше болката по онова младо някога тяло, което бе се прилепвало с нежност и страст към тази натежала сега и избистрена като презряващ плод жена. Едва смогна да произнесе:
— Виктор Аройо, защо водиш тук същество, което не бива да е тук?
Нито болката му обаче, нито усилието се усетиха в синтезирания глас. От противоречието между прогизналия от груб укор въпрос и интонацията на произнасянето обилно бликаше черен хумор, но никой не посмя да се засмее. Мъжете очакваха още някаква реакция на киборга или търсеха оправдателния отговор, а смайването направо облещи Рут пред неподвижната грамада на пода, която можеше да говори с толкова мелодичен гласец. Луничките по нослето й бяха угаснали в общото прибледняване и все пак тя, като винаги бързорека, първа успя да се съвземе:
— Не съм същество, а съм сътрудничка в Института и съм още сестра на неговия директор.
— Това не оправдава твоето присъствие в секретната лаборатория.
Рут безпомощно се извърна към брат си:
— Ама защо е такъв безцеремонен? Да не сте го направили пазач на секретния отдел?
Въпреки безпогрешния си иначе женски инстинкт тя още не усещаше, че не говори с киборг, колкото и да е съвършен. Брат й, по-нисък от нея, зарови пръсти в огромната си брада, сякаш да затисне бликналото оттам попресилено прихване.
— Сестра ми много настояваше да види новия ни киборг. Но и ти трябва да свикваш с непознатите хора, Дан!
— Дан? — Рут обхвана с две ръце щръкналия си корем като да го предпазваше от удар.
Аройо сконфузено пристъпи към дългия лабораторен шкаф, заразмества вещите по него, в себе си търсейки оправдание за неволната грешка, докато извисилият се почти на метър над него датчанин му се притече на помощ:
— Извинавяй, Рут, ако ти е неприятно! Временно сме го нарекли Брейн, но тъй като той е замисъл и рожба на Дан, мислехме, че би било справедливо… Изобщо оставихме ти да решиш. Затова те и доведохме.
Детекторът на лъжата в него се задави от хитруването и Брейн разбра, че макар и не заради името, нарочно бяха довели жена му. Прищя му се да завие от болка пред подлостта им да го подлагат на това изпитание — да го срещнат с позагрубялата, но все още болезнено хубава и в бременността си жена, без да е в състояние да я докосне.
Рут го разглеждаше сега с по-различен интерес, въпреки че боязънта й си беше същата.
— Не, Дан не бива! Защо е такъв? Неподвижен ли го държите? Всъщност, защо пък не? Щом казвате, че бил такъв съвършен… Нека бъде Дан! Подходящо е за киборг.
Мозъкът на име Дан долови спада на собственото си напрежение. Така внезапно, както бе се появила, изчезна и фантомната болка, оставяйки подире си изтръпване като у обезкървен крайник. Доказателство ли бе отговорът й, че Рут го е обичала до края му или това бе само култ към неговата памет? И какво изобщо го засягаше вече дали го е обичала или не? Срамно е да поглежда с такова подозрение и към младия датчанин. В края на краищата в този корем там живееше и той, истинският Даниел Димих!
Окуражена от ролята си на кръстница, Рут продължи с познатата му лекота. В това й сладостно бърборене май най-напред бе се влюбил някога:
— Значи ще се казваш „Дан“. Радвам се за теб! Велико име ще носиш, трябва да го оправдаеш. Пък аз се казвам Рут и съм вдовица на покойния Дан. Извинявай, че така нахлухме, но щях просто да се спукам от любопитство, щом усетих, че брат ми крие нещо важно. Дан никога нищо не криеше от мен. А съм ужасно любопитна, ще знаеш!
— Знам — изтърва се по-малко звънливо киборгът, подведен от очарователната й бъбривост, и побърза да замаже провинението си: — Любопитството в много случаи може да бъде опасно. Затова внимавай! Да си призная, предпочитах да се казвам Брейн, по-внушително е, но щом настояваш за Дан, така да бъде. Заради теб, Рут!