— Не бързай с проповедите си, Бор! Никой няма намерение да буди мерака на еснафа за безсмъртие. То си е вечното търсене на начини да разширяваме възможностите на човешкото съзнание да прониква в тайните на материята. А моралните, социални и юридически препятствия неизбежно ще станат надеждна бариера против онези, за които говориш.
— Ти само им покажи, че е осъществимо, па ела гледай какво ще направят! — запращя магнетофонната струна от страстите на буйния младеж. — Твоето познание пак ще драпа подир алчността на изкуствено удължен живот! Както стана с толкова открития.
„На твоите години е лесно човек да се отказва на думи от продължаването на живота“, каза му на ум Даниел Димих и се усмихна над явните усилия на своя заместник да не му провалят още в началото странното обсъждане.
— Колеги, разговорът ни е само теоретичен. Доколко сме склонни да поемем такъв риск…
Сега пък него прекъсна магнетофонната врява, а над нея изплува глас, който Димих не разпозна. Вероятно принадлежеше на някого от медицинските консултанти на Института:
— Помните какъв скандал се развихри, когато започна клонираното отглеждане на човешка биомаса! А ставаше дума само да се вземат генни зародиши от индустриално произвеждана биомаса, вместо да се търсят донори за готови органи. Всички се разкрякаха, нали? До кой момент в биомасата имало само годен зачатък на търсения орган и кога в него се пръквало онова, дето му викат живот ли, душа ли? Осъдително било ембрионът да е цялостно оформен! А нали тъкмо тогава е най-подходящо за присаждане на части от него… Религиите и до днес са против, но методът все пак се наложи, защото прекрати доказано престъпни деяния като покупко-продажбата на органи или убийствата за снабдяване с тях…
— Науката винаги е поставяла човечеството пред свършени факти — изхриптя друг непознат глас насред стърженето и пукането, уловено в магнитната струна.
— …съвсем различно е, колеги, твърде абстрактно е като цел и едва ли ще обслужва медицинската практика, където можеш и да си позатвориш очите заради спасението на човека. Не е като да вземеш гени от човешка биомаса, вместо органи от трупове или живи донори. Колкото и някои да твърдят, че животът на индивида се съдържал още в гените му! Все пак е недоказано. Докато за Голема ще е нужен мозък от жив, здрав и млад човек. Склеротик не ни върши работа. И колегата одеве беше прав. Къде ще намериш мозък, който да си струва не само парите, ами и усилията, и риска…
— Има! — сякаш скъса струната Аройо с невъздържаното си вмешателство и Димих го видя във въображението си като разярено клише на отрицателен демон-учен от научнофантастичен роман. Сигурно бе скочил и от мястото си, за да изглежда заплашително едър, бе свирепо разрошил брада.
Близо минута струната се въртя безгласово и само пукотът й приличаше на учудено цъкане с език. После из глъбините на мълчанието изплуваха плахи възклицания на фона на боязлив шепот, изненадващо смачкан от тежък и властен бас, който сякаш прочисти записа от паразитни шумове:
— Поканен съм като юридически съветник, но проблемът ви съвсем не е от обикновените правни проблеми, с които се сблъскваме при всяко ново поколение роботи. — Притежателят на баса очевидно се чувстваше навсякъде в среда, над която бе свикнал да доминира. — Знаете, че дори евтаназията вече цял век чака за разрешение, а тук се касае за много повече. Убийството е задължително, защото, както казахте, самоубийство без квалифицирана помощ ще умъртви мозъка, ще го направи негоден за присаждане. Изваждането обаче на мозък от живо тяло няма да бъде прието от сегашните закони като умъртвяване на донора с негово съгласие. Защото… Нека приемем, че той все пак остане жив! Тогава пък ще се усети с цялата й сила липсата на закон, който недвусмислено да постановява, че мозъкът е човекът и притежава всички права да представлява човека, в каквато и обвивка да се намира… — Самоувереният бас се позагуби в словесната законодателна джунгла, измляска няколко пъти и преглътна още няколко пъти, като да гълташе алинеи и параграфи. — А с такъв закон всеки парламент ще се затрудни. Ами ако мозъкът умре при присаждането? Нормално за първите опити, нали? Тогава присаждането автоматично се потвърждава като убийство, защото сте му обещавали живот. Дори след година-две да умре, законът пак ще го смята за убийство чрез измама. Нали никой не ще е в състояние да докаже колко би живял този мозък в собственото си тяло…
Басът май се поумори от внушителната си пледоария, та леко предрезгавя:
— Да се позоваваме на първите присаждания на сърце също ще бъде законово лесно оборимо. Тогава се е подменяло доказано болно сърце с доказано здраво и само имунната система не е била още овладяна от медицината. Разберете, господа, никъде не ще намерите закон, който да третира такова деяние като жизнено необходимо или поне като доброволен отказ от живота! Все едно колко нотариално заверени съгласия на донора ще представите! Всеки съдия с право ще съзре тук престъпление, ако не му представите обширен протокол от държавна медицинска комисия, доказваща скорошната и неизбежна смърт от мозъчно заболяване. А такъв мозък не ви трябва, следователно подобен протокол може да бъде само фалшификат, който ви излага на постоянна опасност да бъдете изобличени. — С последните думи басът си възвърна своята властност, извиси се до катедрен патос със звънливи нотки на злорадство. — Следователно не ви мърда присъдата за организирано предумишлено убийство, нищо че било с научна цел!