Легнал като дебнещо влечуго, вперил броеницата на множеството си очи в големия екран на космолета, Дан вече бе навлязъл в десетилетията, към които се носеше. Ако бяха успели да съхранят способността му да се усмихва, сигурно щеше и да се усмихне като доволен от себе си човек. Колко му е да почака няколко десетилетия! Та човечеството чакаше своето самоопределение много хилядолетия!
На големия екран звездата Девица-70 изглеждаше все така непостижимо далеч въпреки нарастващото ускорение на космолета. Но като че ли му говореше вече на съвсем друг език. Оставаше му само да се научи и да го разбира.