— Не е нужна курва — отвърна малко яростно тя, обръщайки се към най-младия си брат. — Това е проста логика, тъпако. Една жена, независимо дали е в панталони или рокля, би привлякла вниманието на един мъж, много повече отколкото всеки друг мъж би могъл. Изглежда е предпазлив, не се доверява лесно. Записките на Мария ясно сочат това. Няма доверие на други мъже. Това е основната мъжка логика.
— Той може да бъде точно толкова опасен, колкото е създаден да бъде — отговори Кейлъб вместо Грей, докато прокарваше пръсти през тъмната си къса коса. — По дяволите, Меринъс, нямаш право да искаш дори да се приближаваш до него.
Тя си пое дълбоко дъх. Погледът й се сведе надолу към мрачната самота, отразена на гланцираната хартия. Очите му я хипнотизираха дори от снимката. Там се отразяваха десетилетия тъга. Сега той беше на тридесет години, сам, единствен. Без семейство или раса, която да нарече своя собствена. Колко ли е ужасно, освен всичко това, да бъдеш и преследван. Беше пълна трагедия.
— Няма да остана тук — каза тя достатъчно високо, за да я чуят всички. — Ще последвам всеки, който тръгне натам и няма да ви позволя да го преследвате безмилостно.
Тишината сега беше тягостна. Меринъс можеше да усети осем чифта очи върху себе си, а израженията им показваха различна степен на неодобрение.
— Аз ще отида с нея. Мога да се заема с изследователската част, а Меринъс да осъществи контакт — гласът на Кейн я накара да се обърне рязко от изненада.
През тялото й премина шок, когато осъзна, че братът, който най-много не я понасяше, наистина проявява желание да й помогне в това. Бе трудно за вярване. Кейн беше арогантен, и в деветдесет процента от случаите, най-неприятният идиот на света. Той бе бивш капитан от Специалните сили, по-деспотичен от всеки мъж, който някога се е раждал.
За първи път тя погледна право към него. Изражението му беше хладнокръвно, но очите му гневни. Дълбоки и горящи от ярост, тъмносините ириси срещнаха нейните без обичайния блясък на подигравателен присмех. Силата на погледа му почти я изплаши. Той явно не бе сърдит на нея, но изглеждаше ядосан. А един ядосан Кейн не вещаеше нищо добро.
Меринъс видя как баща й се обляга назад, за да погледне изненадано най-големия си син.
— До сега вложи много време в това, Кейн — отбеляза Джон. — Най-малко шест месеца. Мислех, че ще си готов за почивка?
Кейн погледна към баща си, свивайки рязко рамене.
— Искам да видя това приключено. Ще бъда достатъчно близо, за да й помагам, ако има нужда, но също така и да направя изследването, което може да бъде дяволски опасно за нея. Ако бъде готова да тръгне тази вечер, тогава ще го направим по нейния начин.
— Ще бъда готова — отговорът й беше незабавен. — Само ми кажи в колко часа.
— Бъди готова в четири. Имаме пред себе си осем часа път с кола и искам да направя няколко огледа преди утрото. По дяволите, много добре знам, че не ти пука, дали ще си счупиш някой нокът, келеме такова, защото точно това ще направиш.
Той се изправи рязко на крака, докато мъжете около него избухнаха в яростен спор. Меринъс можеше само да наблюдава мълчаливо, изумена от решението му. Какво, по дяволите, ставаше тук?
Кейн пренебрегна протестите на другите си братя. Доводите за безопасността на Меринъс или пък притесненията, дали „някакво проклето хибридно животно“ може да я зарази с нещо. Тя извъртя очи, след това прехапа устни нервно, когато лицето на Кейн се изпъна в гневна и много опасна маска. Очите му останаха мъртви. Тя не можеше да ги опише по друг начин. Като че ли в него нямаше живот или светлина. Беше страшен.
Всички в стаята притихнаха. Никой, абсолютно никой, не искаше да си има вземане-даване с Кейн, когато изглеждаше по този начин.
— Бъди готова, малката — спокойно каза той, докато минаваше покрай нея. — И ако сложиш една проклета рокля или червило, ще ти заключа задника горе в спалнята ти.
— Ах, Кейн — изхленчи тя саркастично, — отиде ми багажа. Задник — той я познаваше прекалено добре, дори да си помисли, че би сложила нещо подобно при вещите си.
— Гледай да не си нацапаш носа, пикло — той перна края на дългата й кестенява коса и тръгна с нея. — Ще те взема довечера.
Глава 2
Санди Хоук, Кентъки
Това не беше гледка за очите на една девица. Меринъс нагласи бинокъла си и впери поглед напред. Изтегнат под топлите слънчеви лъчи, пред нея лежеше чисто гол мъж, при това доста възбуден. Великолепното, силно жилесто копие от мъжка плът се издигаше поне осем инча1 — може и повече — от долната част на плоския му корем. Беше дебело, дълго и апетитно примамливо. Жената издиша тежко, докато лежеше на скалата, която беше открила. Това бе единствената удобна позиция за наблюдение на малкия закътан заден двор. Не можеше да откъсне очи от него.