Калън пренебрегна изгарящата влага в очите си, ръката му поглади нейната. Обичаше да я усеща. Меринъс го разбираше и приемаше, но знаеше, че ще се ужаси, когато й разкриеше истината. Една истина, която той горещо се молеше да не е вярна. Но обонянието му не лъжеше. Не бе сигурен, откъде знаеше какъв е ароматът, но бе убеден в това. Това бе мирисът на възраждането, светъл и неуловим като пролет.
Меринъс простена ниско и дълбоко, ръката й се придвижи по-надолу, опасно близо до ерекцията, която се надигаше между бедрата му. Калън бе по-твърд, отколкото си спомняше някога да е бил. Пулсиращ, отчаян да потъне в нея, да погребе пениса си колкото е възможно по-дълбоко, преди да излее семето си вътре в нея.
— Меринъс — прошепна той, обръщайки се към нея, а ръката му докосна бузата й, за да я събуди.
Очите й се отвориха и една чувствена усмивка изви устните й, когато се премести по-близо до него.
— Чакай — прошепна Калън, задържайки я неподвижна. — Трябва да поговорим.
— По-късно — тя потърка гърдите си в неговите, а твърдите й зърна сякаш изгориха плътта му.
— Не, любима — отказа той. — Първо ще поговорим. Трябва да ме изслушаш.
Видя я как се намръщи в полумрака.
— Тогава говори. Но побързай — кракът й погали неговия, докато се преместваше по-близо. Дишането й стана дълбоко и тежко.
— Меринъс, ако те взема тази вечер, ще забременееш — Калън погледна надолу към нея внимателно и видя как очите й се разшириха.
— Какво? — попита младата жена нервно. — Не можеш да бъдеш сигурен в това.
Въпреки че мисълта да носи неговото дете не й се стори толкова ужасяваща, колкото би трябвало, Меринъс поклати глава, но той подуши нарастващата й възбуда. Пикантният аромат бе като афродизиак сам по себе си.
— Сигурен съм, Меринъс — Калън позволи на ръката си да погали бузата й, а палецът му проследи устните й. — Нуждата, която изпитваш само ще нараства повече и ще става по-болезнена, ако не излея семето си, вътре в теб. Но ти трябва да знаеш какво ще се случи, когато това стане. Аз не мога да го спра, Меринъс. Не мога да те предпазя от това.
Искаше му се да започне да вие от гняв и болка заради това, което щеше да й причини.
— Ти не си виновен, Калън — усмивката й трепереше, а очите й блестяха от сълзи. — Вината не е твоя.
Това, че тя не му се гневеше разкъса душата му. Как можеше да бъде толкова разбираща, как бе възможно да обича толкова много мъжа, който почти бе разрушил живота й?
— Обичам те, Меринъс. Искам да го знаеш — прошепна той. — Ти си моята душа, моят живот. Не мога да живея без теб.
— Знам това — една сълза се отрони от окото й. — Знам, Калън, защото и при мен е така.
Той притисна челото си в нейното, дишайки тежко, взирайки се в нея, докато се опитваше да се пребори с това, което щеше да донесе вечерта. Дете. Никога не бе помислял, че ще познае тази радост, този страх.
— Ще закрилям теб и детето ни с всички сили — каза й дрезгаво. — С живота си, Меринъс.
Ръката му трепереше, когато се премести да обхване бузата й. Сега можеше да усети страха й, несигурността. Изведнъж усложненията нарастваха с всяка секунда. Вече не само техният живот бе изложен на опасност, но и още един, невинен.
— Този път наистина е много лошо — Меринъс дишаше тежко, докато тялото й потръпваше от възбуда. — Страхувам се, Калън.
Той я премести по гръб и се надвеси над нея. Искаше по някакъв начин да отнеме страховете й.
— Ще го направим добре, любов моя — закле се той, въпреки че нямаше представа как. — Някак си, по някакъв начин, ще запазим нашето дете в безопасност.
Сведе глава, устните му шепнеха срещу нейните, докато се бореше с желанието да потопи езика си дълбоко в устата й. Да я притежава по всякакъв начин, да й даде да поеме хормона, който щеше да увеличи страстта й, да накара тялото й да гори, да направи така, че освобождението й да потече от тялото й и по-бързо да я подготви за зачеването. Доктор Мартин бе сигурен, че това е причината за хормона. Когато комбинираха всички изследвания, достигаха до един резултат. Дете.
Калън искаше да запомнят тази нощ не само със страха от зачеването, но и заради красотата на удоволствието, затова нежно докосна устните й. Не искаше да я съблазнява с лудата нужда от дълга любовна игра. Не я искаше обезумяла. Копнееше да й достави удоволствие, да я люби. Целуна я леко, само с устни, отпивайки от нейните. Взираше се в разширените й очи, докато ръцете му галеха заоблените й гърди и твърдите зърна. След това езикът му облиза устните й, плъзна се във вътрешността и позволи въздействията на наука и природа да започнат.