Меринъс прие нахлуването, очите й се затвориха със стон, когато пикантният вкус изпълни устите им. Започваше се. И Калън се боеше как щеше да приключи. Но не спря да я целува. Не можеше. Помисли си, че иска този миг никога да не свършва. Искаше до края на дните си да помни, че когато й е дал детето си, я е обичал, обожавал.
След няколко минути дишането им се учести, пот покри телата им, заля ги вълна от страст. Калън простена, когато ръката му се спусна надолу, изследвайки гъстата сметана, която подготвяше Меринъс за него. Тя бе хлъзгава и гореща, готова за него. Той се намести между разтворените й бедра, наведе се над нея и се приготви за първия силен тласък. Знаеше какво харесва Меринъс и със сигурност всеки негов тласък щеше да я накара да получи върховно удоволствие.
— Обичам те, Меринъс — простена срещу устните й, докато проникваше дълбоко и мощно вътре в нея.
Меринъс усети тласъка на проникването му, внезапното разпъване на вагината й, болката и удоволствието, които прогониха всички други мисли от главата й. Възбудата изгори тялото й, утробата й се свиваше конвулсивно. Мускулите й се стегнаха около пениса му, докато Калън прошепваше любовните думи срещу устните й.
Тя достигна кулминацията на втория тласък, но възбудата все още растеше. Трепереше под него, бедрата й се движеха срещу нахлуващата му ерекция, която проникваше силно и бързо вътре в нея. Калън стенеше, главата му се навеждаше към гърдите й, грапавият му език ближеше зърната й, докато устата му засмукваше всяка една от гърдите й. Пенисът му поддържаше равномерен, твърд ритъм, докато се тласкаше навътре и навън. Всяко движение я разтягаше, изпълваше я. Главата на Меринъс се мяташе, а тялото й потръпваше.
Тогава Калън започна да се движи по-бързо и по-мощно. Устата му се премести към шията й, върху малката раничка, която изглеждаше така сякаш никога нямаше да зарасне. Зъбите му се забиха там, а езикът му загали мястото, когато започна последната фаза от завладяването му — твърдостта на шипа, който щеше да се заключи в нея секунди преди еякулацията му. Онази малката твърда плът, която нямаше да позволи отдръпване и щеше да гарантира зачеването, което природата очакваше.
Меринъс извика, щом малкият палец започна да се втвърдява, да гали плътта й еротично и да се движи безмилостно вътре в нея. Младата жена можеше да усети как възбудата нараства в стомаха й и стяга мускулите й като възли. Вагината й се сви около пениса му, изстискваща го, настояваща за освобождението му, когато почувства силният оргазъм да се надига във вътрешността на тялото й. Ноктите й се забиха в гърба му, когато дълбоките тласъци я накараха да извика за облекчение. Калън ръмжеше ниско, а нейните виковете отекваха в стаята. Тогава шипът се удължи и при последния силен тласък се заключи в чувствителната й плът. Меринъс избухна толкова мощно и дълбоко, че изкрещя името му, когато усети как спермата му изригва вътре в нея.
Ръцете му трепереха под раменете й. Не му стигаше въздух. Меринъс лежеше, опитвайки се да си поеме дъх и се намръщи. Усети как сълзите напират в очите й, ръцете й се стегнаха около него. Искаше й се да знае какво да каже, да знае някакъв начин да облекчи болката, която разяждаше този силен мъж отвътре.
— Ти ме покоряваш — прошепна той. Лицето му бе скрито в шията й, а гласът му бе дрезгав. — Изумяваш ме, Меринъс.
— И как правя това? — попита го нежно, прокарвайки ръце през светлокестенявите кичури на косата му.
Калън поклати глава.
— Любовта ти. Приемането ти.
Гласът му се засили, дрезгавината от емоциите бавно се оттегли. Той поклати глава, пое дълбоко дъх и се надигна от нея. Меринъс усети как измъква пениса си от тялото й и въздъхна със съжаление. Ако можеше, щеше да го задържи там завинаги.
Калън се отдръпна и седна от едната страна на леглото, вперил поглед в слабата светлина на стаята, докато утрото бавно си проправяше път към тях. Меринъс го наблюдаваше. Силата на тялото му, начинът, по който той изпъваше раменете си, готов да се изправи пред новата битка, която идваше към тях, толкова уверено, колкото светлината на деня по небето.