Устните на Говъни се извиха, когато се усмихна подигравателно, заради неодобрението, което зърна в погледа на другия мъж.
— Ще разберете, че те не са домашни любимци — изрече той. — Те са животни. Диви, жестоки. Трябва да бъдат обучени, затворени…
— Вие, сър, ще бъдете единственият затворен — на китките му щракнаха белезници. — Заради престъпната ви небрежност и безумни нареждания, лабораторията е унищожена, както и всичко в нея. Породите ви са мъртви, но ви обещавам, че ще си платите за престъплението да бъдат създадени.
Той прикри усмивката си. Прикри плановете си. Те не бяха мъртви. Но обеща на себе си, че скоро ще се молят да са.