— Нужна ми е още една година.
— Дори и след месец ще бъде късно.
— Обвързан съм със задължение, което изключва всякакъв повод за напускане.
— Кога ще свършат тия шантави секретни проекти? Ти не си нищо друго, освен инструмент в ръцете на Белия дом.
— Не ми помагат твоите сърцераздирателни щедри словоизлияния, Дана.
— Джийн, в името на Бога, зарежи тая работа.
— Не я върша в името на Бога, Дана, а в името на моята родина. Съжалявам, ако не мога да те накарам да ме разбереш.
— Зарежи я — отново настоя тя с плувнали в сълзи очи. — Никой не е незаменим. Мел Донър може да заеме мястото ти.
Той поклати глава и твърдо отсече:
— Невъзможно! Аз създадох този проект от нулата. Оплодих го със собственото си сиво мозъчно вещество. Длъжен съм да го доведа докрай.
Сервитьорът се приближи и попита дали са готови с поръчката за обяд.
Дана поклати глава.
— Аз не съм гладна.
Тя стана от масата и погледна към съпруга си.
— Ще се прибереш ли за вечеря?
— Налага се да работя до късно в службата.
Вече нищо не можеше да спре сълзите й.
— Каквото и да правиш, надявам се да си струва — едва чуто рече Дана. — Защото ще ти излезе солено.
Тя се обърна и с бързи крачки напусна заведението.
4.
Противно на изтъркания образ на руския разузнавач от американските филми, капитан Андре Превлов нямаше нито широки рамене, нито обръсната глава. Той беше добре сложен, хубав мъж, с пригладена коса и изрядно поддържани мустаци. Външният му вид, наред с оранжевата италианска спортна кола и меката мебел в апартамента му с изглед към река Москва, не се нравеше особено на шефовете му в Управлението за чуждото разузнаване към съветския военноморски флот. Но независимо от тези дразнещи слабости на Превлов, вероятността да бъде отстранен от високия му пост в управлението беше малка. Славата му на най-способния специалист по разузнаването, която много внимателно си бе създал, както и обстоятелството, че баща му беше номер дванайсети в партията, го правеха непоклатим.
С обигран, непринуден жест той запали цигара „Уинстън“ и си наля чаша бомбайски джин. После седна и взе да преглежда купчината от папки, които помощникът му, лейтенант Павел Марганин, бе оставил върху бюрото му.
— За мен е загадка, сър — тихо заговори Марганин, — как можахте тъй бързо да попиете глупавите западни навици.
Превлов вдигна очи от папката и загледа Марганин със студен пренебрежителен поглед.
— И вие, като много от нашите другари, сте невежа по отношение на света като цяло. Аз мисля като американец, пия като англичанин, карам кола като италианец и живея като французин. И знаете ли защо?
Марганин се изчерви и смутен измънка:
— Не, сър.
— За да опозная врага, Марганин. Това именно е ключът — да познаваш врага си по-добре, отколкото той познава теб, по-добре, отколкото той познава себе си. Тогава нападай, преди той да има възможността да нападне теб.
— Това не са ли думи на другаря Нерв Четски?
Превлов отчаяно сви рамене.
— Не, тъпако, аз подправям християнската Библия. — Той дръпна от цигарата и изхвърли дима през носа, после отпи глътка джин. — Трябва да изучиш западните навици, приятелю. Ако не се учим от западняците, нашата кауза е загубена. — Погледът му отново се върна към папките. — И така, защо тези въпроси са отправени към нашето управление?
— Защото инцидентът е станал или на морския ни бряг, или близо до него.
— И какво знаем за случая? — Превлов със замах отвори следващата папка.
— Почти нищо. Само това, че един войник на пост в северния остров на Нова земя е изчезнал заедно с кучето си.
— Доста несъществено, за да настава паника за сигурността ни. Практически Нова земя е пустеещ остров. Там има само една остаряла база за ракетни снаряди, една караулка и неколцина рибари. На стотици километри от него нямаме никакви поверителни съоръжения. Чисто прахосване на време е дори и това, че си правим труда да пращаме часовой и куче да го охраняват.
— Несъмнено и Западът е на същото мнение относно изпращането на агент там.
Превлов забарабани с пръсти по бюрото и с присвити очи се загледа в тавана. След малко се сепна.