— Какво толкова има за разправяне? Че бях единствената жена между двайсет мъже на борда на стар, клатушкащ се разбит кораб? Голяма работа!
— Ти едва не загина в океана, а се отнасяш към целия епизод все едно, че е било някакво пътуване с разкошна лодка на Клеопатра по Нил. Това, че си била заобиколена от мъже, които са угаждали на прищевките ти, явно ти е размътило мозъка.
Само ако Мари знаеше цялата истина! Но Уорън Никълсън беше заклел Дана и всички останали на борда да пазят тайна. Опитът за нападение на руснаците трябваше да бъде погребан и забравен от всички. Но Дана изпитваше някакъв извратен вид задоволство от мисълта, че театърът, който разигра на „Титаник“ през онази студена бурна нощ щеше да остане в спомените на мъжете, които присъстваха, през целия им живот.
— Там се случиха много неща — въздъхна Дана. — Аз вече не съм същият човек.
— Как да го разбирам?
— Като начало, ще подам документи за развод с Джийн.
— Дотам ли се стигна?
— Дотам — отвърна твърдо Дана. — Също така ще си взема отпуска от НЮМА и ще го ударя на живот. Докато съм най-известната жена на годината, ще се опитам да извлека полза от това. Личните ми истории, появяванията ми по телевизията ще спомогнат да направя всичко, за което мечтае всяко момиче през целия си живот.
— Което е?
— Да харча пари и да се наслаждавам на това, което правя.
Мари тъжно поклати глава.
— Започвам да си мисля, че помогнах за създаването на чудовище.
Дана я хвана нежно за ръката.
— Не и ти, мила приятелко. Трябваше да ме докосне смъртта, за да осъзная, че съм се обрекла на едно съществуване, което не води до никъде… Предполагам, че всичко започна от детството ми. — Гласът на Дана заглъхна, когато ужасните спомени замъждукаха отново. — Детството ми беше един кошмар и аз нося цял живот последиците му. Заразих дори и брака си с тази болест. Джийн разпозна симптомите и се ожени за мен по-скоро от съжаление, отколкото от дълбока любов. Несъзнателно се отнасяше с мен като баща, а не като любовник. Сега не мога да се насиля и да се върна. Чувствата, необходими за изграждането и поддържането на една продължителна връзка, просто вече не съществуват в мен. Аз съм един самотник, Мари, сега съм наясно по този въпрос. Прекалено голям егоист съм в привързаността си към другите, албатросът кацна на рамото ми. Отсега нататък ще се оправям сама. По този начин няма да наранявам повече никого.
Мари я погледна, очите й бяха пълни със сълзи.
— Е добре, изглежда, двете ще бъдем квит. Ти слагаш край на брака си и започваш отново да живееш сама, а пък аз се отърсвам от синдрома на елиминираните играчи и се присъединявам към голямата членска маса на почтените домакини.
Устните на Дана се разтегнаха в широка усмивка.
— Ти и Мел?
— Аз и Мел.
— Кога?
— Колкото по-скоро, толкоз по-добре, иначе ще се наложи да си поръчам сватбения тоалет от магазина за бременни.
— И си бременна?
— Това дето бухва в пещта ми не е сладкиш на „Бети Крокър“.
Дана заобиколи масата и прегърна Мари.
— Ти с бебе! Не мога да го повярвам.
— По-добре повярвай. Опитаха дишане уста в уста и голяма доза адреналин, но напразно. Жабата все пак умря.
— Искаш да кажеш заека.
— Ти откъде падаш? Много отдавна отхвърлиха зайците.
— О, Мари, толкова се радвам за теб. И двете започваме съвсем нов живот. Не се ли вълнуваш?
— О, и още как! — отвърна Мари със сух тон. — Далеч съм от мисълта да започвам с гръм и трясък.
— Няма ли друг начин?
— Аз ще мина по по-лекия път, миличка. — Мари целуна леко Дана по бузата. — Безпокоя се за теб. Гледай да не отидеш на бърза ръка много далече, за да не стигнеш до дълбокото.
— На дълбокото е цялото удоволствие.
— Послушай съвета ми. Научи се да плуваш в плитчините.
— Прекалено безинтересно. — Очите на Дана добиха замислен израз. — Ще започна от самия връх на вълната.
— И как точно смяташ да извършиш този малък подвиг?