Сандекър погледна Сийграм с твърд поглед.
— Нека уточним едно нещо, господин Сийграм. НСПМК не е оръдие на ЦРУ или на ФБР, нито на която и да е друга разузнавателна служба и аз никак не искам да рискувам живота на моите хора, за да можете вие да се мотаете в комунистическа територия и да си играете на шпионски игри. Ние се занимаваме с океанографски изследвания. Следващия път, когато искате да си играете на Джеймс Бонд, обърнете се към флотата или към бреговата охрана да ви свършат мръсната работа. Не подвеждайте президента да дава нареждания за ползване на някой от моите кораби. Ясен ли съм, господин Сийграм?
— Поднасям извиненията си, задето обезпокоих вашата служба, господин адмирал. Не съм искал да уронвам престижа ви. Опитайте се да разберете моето неудобство.
— Ще ми се да го разбера. — Лицето на адмирала поомекна малко. — Само че ще опростите далеч повече нещата, ако ме посветите във вашата тайна и ми кажете каква цел преследвате.
Сийграм извърна глава.
— Съжалявам, но не мога.
— Разбирам — каза Сандекър.
— Според вас защо „Първи опит“ е подминал Осло? — поиска да узнае Сийграм.
— Предполагам, че вашият агент е сметнал за опасно да се качи на граждански самолет от Осло и е предпочел военен. Нашата подводна ядрена база във Фърт ъф Клайд има най-близкото летище, така че той вероятно е наредил на капитана на моя изследователски кораб да подмине Норвегия и да се упъти към военното летище.
— Надявам се да сте прав. Опасявам се обаче, че каквато и да е причината, отклонението от утвърдения ни план може само да доведе до неприятности.
Сандекър забеляза Дана, която стоеше на вратата на терасата с чаша в ръка. Търсеше ги с поглед. Той махна с ръка, за да привлече вниманието й и тя тръгна към двамата мъже.
— Вие сте щастливец, Сийграм. Имате умна и хубава жена.
Изведнъж зад Дана се появи Мел Донър, подмина я и стигна пръв при тях. Той се извини на адмирал Сандекър и тихо заговори на Сийграм:
— Преди двайсет минути е дебаркирал военноморски кораб със Сид Коплин на борда. Оттам е закаран в Уолтър Рийд.
— Защо в Уолтър Рийд?
— Бил доста тежко ранен.
— Милостиви боже! — изстена Сийграм.
— Отвън ме чака кола. След петнайсет минути можем да сме там.
— Добре, само за секунда.
Сийграм каза нещо шепнешком на Сандекър, после го помоли да изпрати Дана до вкъщи и да го извини пред президента. После тръгна след Донър към колата.
7.
— Съжалявам, но той е под упойка и точно сега не мога да пусна никакви посетители.
Аристократичният вирджински глас беше тих и любезен, ала раздразнението, което засенчваше сивите очи на доктора оставаше неприкрито.
— Дали е в състояние да говори? — попита Донър.
— За човек, дошъл в съзнание само преди минути, умствените му възможности са забележително будни. — Облакът в очите на доктора не се разсея. — Но нека това да не ви заблуждава. Известно време няма да може да играе тенис.
— Доколко е сериозно положението му? — поинтересува се Сийграм.
— Казано с една дума — много. Докторът, който го е оперирал на борда на изследователския кораб, е свършил добра работа. Раната от куршума в левия му хълбок ще зарасне бързо. Другата рана обаче е оставила малка пукнатина на черепа високо на челото. Вашият господин Коплин ще чувства главоболие доста време занапред.
— Ние трябва да го видим още сега — твърдо настоя Сийграм.
— Вече ви казах — съжалявам, но в момента е невъзможно.
Сийграм пристъпи крачка напред и застана очи в очи с доктора.
— Чуйте ме добре, докторе. Приятелят ми и аз ще влезем в тази стая, независимо дали ще одобрите това или не. Ако вие лично се опитате да ни спрете, ние ще ви вържем за една от вашите операционни маси. Ако почнете да викате на помощ санитари, ще ги застреляме. Ако се обадите в полицията, те ще уважат нашите карти за самоличност и ще правят това, което им кажем. — Сийграм млъкна и изви устни в самодоволна усмивка. — Така че, докторе, избирайте.
Коплин лежеше по гръб в леглото; лицето му беше бяло като възглавницата зад главата му, но очите му бяха учудващо ясни.
— Ще изпреваря въпроса ви — заговори той с нисък, хриплив глас, — чувствам се ужасно. И това е самата истина. Само не ми казвайте, че изглеждам добре. Защото това ще е огромна лъжа.