79.
Шест дни по-късно Донър влезе в трапезарията на хотела, където адмирал Сандекър закусваше, и се настани на свободния стол срещу него.
— Чухте ли най-новото?
Сандекър направи пауза между две хапки омлет.
— Ако са още лоши новини, предпочитам да си ги запазиш за себе си.
— Тази сутрин на излизане от вкъщи ме спипаха. — Той хвърли на масата един сгънат лист. — Призовка да се явя пред комитета за разследване към Конгреса.
Без да поглежда листа, Сандекър си набучи нова хапка омлет.
— Моите поздравления.
— Същото се отнася и за вас, адмирале. Обзалагам се, че точно в тази минута един федерален съдия-изпълнител се е спотаил в чакалнята пред кабинета ви и чака да ви връчи същото.
— Кой стои зад това?
— Някакъв противен новоизлюпен сенатор от Уайоминг, който се опитва да си създаде име, преди да е ударил четирийсетака. — Донър попи челото си с измачкана носна кърпа. — Глупакът му с глупак дори настоява да призове и Джийн като свидетел.
— Ще ми се да го видя как. — Сандекър бутна чинията си настрана и се облегна на стола. — Какво е положението със Сийграм?
— Маниакалнодепресивна психоза е засуканият термин.
— А Лъски?
— Двайсет шева и сериозно мозъчно сътресение. След седмица ще излезе от болницата.
Сандекър поклати глава.
— Надявам се никога повече да не преживея подобно нещо. — Той отпи глътка кафе. — Как ще се оправяме?
— Снощи президентът лично ми се обади от Белия дом. Каза да играем открито. Последното, което иска, е да се окаже въвлечен в бъркотия от противоречащи си лъжи.
— Какво стана със Сицилианския проект?
— Смъртта му настъпи почти веднага след отварянето трезора на „Титаник“ — отвърна Донър. — Нямаме друг избор, освен да изсипем всичко, от самото начало до тъжния край.
— Защо трябва да си показваме мръсните ризи пред света? Каква полза от това?
— Неволите на демокрацията — каза примирено Донър. — Всичко трябва да е открито и на масата, дори това да означава и издаване тайните на неприятелски настроено чуждо правителство.
Сандекър покри лицето си с ръце и въздъхна.
— Е, сигурно ще трябва да си търся нова работа.
— Не е необходимо. Президентът обеща да направи изявление в смисъл, че единствено той носи отговорност за провала на проекта.
Сандекър поклати глава.
— Няма да помогне. Имам неколцина врагове в Конгреса. Отдавна точат лиги в очакване на повод да ме принудят да си подам оставката от НЮМА.
— Може и да не се стигне чак дотам.
— От петнайсет години, откакто съм произведен в чин адмирал, трябваше да двуличнича с политиците. Уверявам те, това е мръсна работа. Преди тая история да приключи, всеки, който е имал и най-малката връзка със Сицилианския проект и изваждането на „Титаник“, ще бъде щастлив, ако си намери работа като чистач в конюшня.
— Искрено съжалявам, че нещата трябваше да свършат по този начин, адмирале.
— Повярвай ми, аз също. — Сандекър изпи кафето си и попи устни със салфетката. — Кажи ми, Донър, по какъв ред ще протече играта? Кого си е избрал за първи свидетел видният сенатор от Уайоминг?
— Доколкото разбрах, възнамерява да започне от операцията по изваждането на „Титаник“, после да се върне към секцията Мета и накрая да стигне до президента. — Донър взе призовката и я прибра обратно в джоба на сакото си. — Най-вероятният първи свидетел е Дърк Пит.
Сандекър го погледна.
— Пит ли каза?
— Точно така.
— Интересно — произнесе тихо Сандекър. — Много интересно.
— Не ви разбирам.
Сандекър сгъна грижливо салфетката и я остави на масата.
— Това, което не знаеш, Донър, и не би могъл да го знаеш, е, че веднага след като мъжете в онези бели престилчици отнесоха Сийграм от „Титаник“, Пит изчезна безследно.
Донър присви очи.
— Вие сигурно знаете къде е. Ами приятелите му? Джордино?
— Нима мислиш, че не сме го търсили? — сопна се Сандекър. — Няма го. Изчезна. Сякаш земята го погълна.
— Не може да няма някаква следа от него?
— Вярно, спомена нещо, но то нямаше никакъв смисъл.
— Какво спомена?