Лицето на Марганин пламна. Широкият колан на кимоното на Превлов се бе разхлабил и се видя, че отдолу той е чисто гол.
— Много добре — въздъхна Превлов. — Продължавайте.
— Съобщението гласи: Проява на внезапен интерес на американците към събиране на скали. Свръхсекретна операция под кодово название „Сицилиански проект“.
Превлов го погледна над чашата си с „Блъди Мери“.
— Що за глупост е това? — Той допи коктейла на един дъх и я тресна на плота на мивката. — Нима нашият прославен братски комитет по разузнаването, КГБ, се е превърнал в дом на глупаци? — Гласът му беше безчувствен, обиграният глас на длъжностното лице Превлов — студен, лишен от всякаква интонация, само леко раздразнен от досада. — Ами вие, лейтенант? Защо ме безпокоите с тази детска гатанка в този час? Не можахте ли да почакате до утре сутринта, когато ще съм в кабинета си?
— Ами аз… аз реших, че е важно — запъна се Марганин.
— Естествено — иронично се усмихна Превлов. — Всеки път щом КГБ подсвирне, и хората скачат. Мен обаче определени заплахи не ме вълнуват. Факти, уважаеми лейтенант, факти трябват. Според вас, какво му е толкова важното на този Сицилиански проект?
— Струва ми се, че събирането на скали има връзка със случая в Нова земя.
Минаха може би двайсетина секунди, преди Превлов да заговори.
— Възможно е, много е възможно. И все пак не можем да сме сигурни, че има връзка.
— Аз… аз само си помислих…
— Моля, оставете мисленето на мен, лейтенант. — Той стегна колана на кимоното си. — А сега, ако свършихте с вашия лекомислен лов на вещици, аз бих искал да си легна отново.
— Ами ако американците търсят нещо…
— Добре, но какво? — невъзмутимо попита Превлов. — Кой ще е този толкова ценен за тях минерал, че трябва да го търсят в земята на неприятелска държава?
Марганин сви рамене.
— Отговорете на този въпрос и ще имате ключа. — Тонът на Превлов стана малко по-твърд. — Дотогава ще чакам и аз. Всеки селяндур може да задава глупави въпроси.
Лицето на Марганин отново пламна.
— Понякога американците имат скрити подтекстове в кодовите си названия.
— Да — отвърна Превлов с подигравателна тържественост, — те са специалисти в рекламите.
Марганин пристъпи напред.
— Аз проверих американските идиоми, които се отнасят до Сицилия и най-често срещаните са свързани с група хулигани и бандити.
— Ако си бяхте научили добре урока… — прозя се Превлов, — щяхте да знаете, че тя се нарича Мафия.
— Има също и един ансамбъл, който се нарича „Сицилианските ками“.
Превлов изгледа Марганин с леден поглед.
— Освен това в Уисконсин има един едър производител на консервирани храни, който произвежда сицилианско олио за салата.
— Достатъчно! — прекъсна го Превлов с вдигната ръка. — Сега пък и олио за салата! Никак не ми е до такива глупости толкова рано сутрин. — Той подкани с жест Марганин към външната врата. — Надявам се, че си имате друга работа в службата, която е по-стимулираща от събирането на скали.
В хола той спря пред масичка, върху която лежеше шахматна дъска от слонова кост и премести една от фигурите.
— Играете ли шах, лейтенант?
Марганин поклати глава.
— Отдавна престанах. Играх навремето, когато бях кадет във Военноморската академия.
— Говори ли ви нещо името Исак Болеславски?
— Не, сър.
— Исак Болеславски беше един от най-големите шахматисти — поясни Превлов с тон на учител. — Той е измислил множество знаменити варианти на тази игра. Един от тях е „Сицилианска защита“. — Той неочаквано подхвърли черния цар към Марганин, който сръчно го улови. — Опияняваща игра е шахът. Не е лошо да си я опресните.
Превлов отиде до вратата на спалнята и я отвори. После се обърна и се усмихна едва-едва на Марганин.
— А сега ме извинете. Можете да си тръгвате. Приятен ден, лейтенант.
Марганин излезе и веднага свърна към задния двор на постройката. Вратата на гаража беше заключена. Той се огледа крадешком наоколо, после удари страничния прозорец с юмрук и го счупи. След като внимателно извади няколко парчета от разбитото стъкло, той провря ръка и отвори отвътре прозореца. Хвърли още един поглед по алеята, покатери се на перваза и скочи в гаража.
До оранжевата ланча на Превлов беше паркиран американски форд седан. Марганин бързо огледа двете коли и запомни регистрационния номер на форда на посолството. За да изглежда взломът като дело на крадец, той свали чистачките — кражбата на които беше национално развлечение в Съветския съюз — после отвори вратата на гаража отвътре и излезе.