— Докато чакаме, мога ли да ви предложа чаша кафе, господин Донър?
— Предпочитам нещо с глътка алкохол.
— Типично за човек от големия град. — Дженсън стана и отиде до облицования с огледала бар шкаф, откъдето извади бутилка „Чивъс Регал“. — Денвър ще ви се стори доста еснафски град. Тук на барче в кабинет се гледа с неодобрение. Колегите ми в града са възприели обичая да черпят клиентите си с една голяма кока-кола и обилен обяд с виенски шницел. За радост на нашите почитаеми клиенти от други градове аз чиракувах на Медисън авеню.
Донър пое чашата и отпи.
Дженсън го изгледа одобрително и му наля втори път.
— Кажете ми, господин Донър, какво по-точно очаквате да откриете в тези документи?
— Нищо особено — отвърна Донър.
— Хайде, хайде. Правителството няма да прати човек на другия край на страната само за да опише точка по точка седемдесет и шест годишни протоколи за продажба.
— Правителството често борави с поверителните си материали по странен начин.
— Дори и с поверителни материали от 1911 година? — Дженсън заклати глава в недоумение. — Направо е смайващо.
— Ще ви кажа само, че ние се опитваме да разкрием отдавнашно престъпление, чийто извършител е купил съоръжения от вашия прадядо.
Дженсън се усмихна и любезно прие лъжата.
В кабинета влезе тъмнокосо момиче с дълга пола и ботуши. То хвърли съблазняващ поглед към Дженсън, остави фотокопие върху бюрото му и излезе.
Дженсън взе листа и прегледа съдържанието му.
— Изглежда, месеците от юни до ноември са били период на рецесия за моя праотец. Слабо са вървели продажбите тогава. Нещо по-специално ли ви интересува, господин Донър?
— Миньорските съоръжения.
— Така, това трябва да са пробивни машини. Поръчани са на десети август и са получени от купувача на първи ноември. — Устните на Дженсън изведнъж се разтеглиха в усмивка. — Май ще изпаднете в смешно положение, господине.
— Не ви разбирам.
— Ами купувачът или, както уточнихте, престъпникът… — Дженсън млъкна, за да произведе ефект — е правителството на Съединените щати.
12.
Дирекцията на секцията „Мета“ беше забутана в една безлична стара сграда до двора на Военния корабостроителен завод във Вашингтон. Огромна табела с букви, олющени от двойната яростна атака на лятото — жегата и влагата, скромно представяше сградата като фирма за товарни коли и складове „Смит“.
Товарните площадки изглеждаха напълно достатъчни; на съответните места бяха струпани сандъци и щайги, а товарните камиони, паркирани в двора зад висока ограда и обърнати към автомобилното движение по Сюитланд Паркуей, по нищо не се различаваха от всяка друга товарна кола в движение. Само при по-внимателно вглеждане би се забелязало, че това са стари, запуснати превозни средства без двигатели и потънали в прах, неизползвани кабини. Гледката би стоплила душата на всеки филмов сценограф.
Джийн Сийграм прочете предложенията за покупки на недвижими имоти за монтиране на съоръженията за Сицилианския проект. Общо четирийсет и шест на брой. Най-много се предлагаха по северната канадска граница, следвани от тези по Атлантическото крайбрежие. Тихоокеанският бряг разполагаше с осем обекта, а по границата над Мексико и Мексиканския залив се предоставяха само четири. Сделките бяха минали гладко; във всяка от тях купувачът се представяше като пълномощник на Управлението по енергийни проучвания.
Нямаше причина да възникнат подозрения. Цялостният външен вид на съоръженията беше конструиран така, че да приличат на малки транслационни електростанции. Погледнати отвън, дори и най-бдителното око не би се усъмнило в тях.
Вече преглеждаше сметките по изграждането им, когато частният му телефон иззвъня.
— Сийграм слуша.
— Здравейте, господин Сийграм.
— Кой се обажда?
— Майор Макпатрик, от канцеларията на Военния архив. Помолихте ме да ви се обадя на този телефон, ако открия нещо за рудокопач на име Джейк Хобарт.
— О, да, извинете, нещо се бях разсеял.
Сийграм почти си представи как изглежда човека от другата страна на линията — под трийсет години, до такава степен го издаваше младежкият му глас и начинът, по който изяждаше някои срички. Вероятно до четирийсет и петата си годишнина щеше да стане генерал, при положение че си създаде необходимите връзки, докато завежда отдел в Пентагона.