Пит стана и се надвеси над масата, заставайки лице в лице със Сийграм.
— Не ми раздавайте правосъдие — рече той с очи като ледени топчета. — Вие пропускате най-съществените моменти. Аз бях този, който даде цял литър кръв от себе си на вашия приятел Коплин. Аз бях този, който нареди на кораба да подмине Осло и да се отправи към най-близката военна база на Съединените щати. Аз бях този, който склони командира да качи на частния си транспортен самолет Коплин и да го върне в Щатите. В заключение, господин Сийграм, кръвожадният, побъркан Пит се признава за виновен… виновен, че е събрал парчетиите от рухналата ви подла малка шпионска мисия в Арктика. Не съм очаквал да ме приветстват с овации или да ме окичат със златен медал — едно простичко „благодаря“ щеше да ми е достатъчно. А вместо това от устата ви като диария се леят хули и сарказъм. Не знам каква мания ви владее, Сийграм, но едно нещо проличава ясно и точно — вие сте първокласен негодник. И доколкото мога да съм любезен, казвам ви: вървете на майната си!
След тези думи Пит се обърна и изчезна в тъмнината.
17.
Професор Пьотър Брашов прекара жилава ръка през посивялата си коса и посочи с дръжката на лулата си от морска пяна седналия зад бюрото Превлов.
— Не, не, уверявам ви, капитане, че мъжът, когото изпратих на Нова земя, няма никакви халюцинации.
— Но да има рудников тунел… — едва чуто заговори недоумяващият Превлов — неизвестен, нерегистриран рудников тунел на руска земя? Струва ми се направо невъзможно.
— И въпреки това е факт — настоя Брашов. — Първите индикации за него се появиха на въздушните снимки на теренното очертание. Според нашия геолог, който се добра до входа му, тунелът е много стар, някъде отпреди седемдесет или осемдесет години.
— Как тъй е бил прокопан?
— Въпросът е не как, а кой. Кой го е прокопал и защо?
— Казвате, че Леонгородският институт по геология няма данни за него, така ли? — попита Превлов.
Брашов поклати глава.
— Нито дума. За него обаче може би се споменава в старите папки на „Охрана“.
— „Охрана“ ли?… А, да, царската тайна полиция. — Превлов млъкна за миг. — Не, не ми се вярва. В ония години тяхната единствена грижа е била революцията. Едва ли ще са си правили труда да копаят таен рудник.
— Таен ли? Не е сигурно дали е таен.
Превлов извърна глава и се загледа през прозореца.
— Извинете, професоре, но в процеса на работата си аз прилагам макиавелиев подход към всяко нещо.
Брашов свали лулата от устните си пред пожълтели зъби и изтръска чашката й.
— Неведнъж съм чел за призрачни мини в западното полукълбо, но за първи път чувам, че има такава и в Съветския съюз. Мисля си, този странен феномен трябва да е подарък от американците.
— Защо мислите така? — Превлов отново се обърна и погледна Брашов. — Какво общо имат те с мината?
— Може би нищо, може би всичко. Намерените в нея съоръжения са били изработени в Съединените щати.
— Това все още не е доказателство — скептично отбеляза Превлов. — Нищо чудно съоръженията да са били купени от американците, а да са били ползвани от някого другиго.
Брашов се усмихна.
— Логично предположение, капитане, ако не беше фактът, че в шахтата е намерен човешки труп. Научих от достоверен източник, че епитафията му е написана на американски диалект.
— Интересно — рече Превлов.
— Съжалявам, че не мога да ви дам по-подробни данни — продължи Брашов. — Всичките ми бележки са все пак от втора ръка, нали разбирате. Утре сутринта ще имате подробен доклад относно откритията ни в Нова земя и моите хора ще бъдат на ваше разположение за всички по-нататъшни разследвания.
— Военноморските сили ви благодарят за съдействието, професоре.
— Леонгородският институт е винаги на услугите на родината ни. — Брашов се изправи и направи стегнат поклон. — Ако това е всичко засега, капитане, аз си тръгвам.
— Още нещо има, професоре.
— Да?
— Не ми казахте дали геологът ви е открил следи от някакви минерали.
— Нищо ценно.
— Съвсем нищо ли?
— Дребни частици от елементите никел и цинк, плюс слаби радиоактивни показания на уран, торий и бизаний.