Выбрать главу

— Извинявайте, че ви повиках в седем сутринта, но това е единственият час, в който мога да ви вместя.

— Няма нищо, господин президент — каза Донър, — аз и без това тичам за здраве по това време.

Президентът огледа развеселен закръгленото телосложение на Донър.

— В такъв случай може би съм те спасил от коронарна тромбоза. — Той се засмя, като видя нещастния израз на Донър, после подкани двамата да влязат в студиото. — Хайде, сядайте и се чувствайте като у дома си. Поръчал съм лека закуска.

Мъжете се настаниха в единия край на холната гарнитура, разположена под широк прозорец, който гледаше към хълмовете на Мериленд. След малко бе поднесено кафе и пълна чиния с кифлички и президентът обслужи гостите си.

— Е, Джийн, надявам се, този път новините да са добри. Сицилианският проект е единствената ни надежда да спрем лудата военна надпревара с руснаците и китайците. — Президентът разтърка уморено очи. — Това трябва да е най-грандиозната демонстрация на глупостта от зората на човечеството насам, особено като се има предвид трагичният и абсурден факт, че всяка от трите страни може да превърне в пепел другата поне пет пъти последователно. — Той махна безпомощно с ръце. — Но толкова за тъжните житейски факти. Надявам се да ми кажете докъде сме стигнали.

Сийграм, който държеше копието на съдържанието на папките от архива на Отбраната погледна със замъглени очи през масичката за кафе.

— Вие, господин президент, сте запознат, разбира се, с предприетите от нас стъпки досега.

— Да, проучих докладите на вашето разследване.

Сийграм му подаде копие на дневника на Брюстър.

— Струва ми се, че ще го намерите за увлекателно повествование на любопитни факти и човешко страдание в първите години на двайсетия век. Началото е с дата 8 юли 1910 година и разказва за заминаването на Джошуа Хейс Брюстър от Таймирските планини, намиращи се близо до северното крайбрежие на Сибир. Той е прекарал там осем месеца, за да разработи оловна мина по договор с работодателя му — „Сосиете де Мин дьо Лорен“ — за руския цар. По-нататък той описва как малкият му крайбрежен параход, пътуващ за Архангелск, се загубил в мъглата и заседнал край горния остров на Нова земя. За щастие корабът не се разбил и оцелелите успели да просъществуват в замръзващия му стоманен корпус близо месец, когато били спасени от руска военноморска фрегата. Тъкмо по време на този престой Брюстър проучил острова. Някъде към осемнайсетия ден той се препънал в оголена странна скала на склона на планината Бедная. Дотогава не бил виждал такъв тип строеж, затова взел със себе си няколко скални отломки и ги отнесъл в Съединените щати, което станало шейсет и два дни след напускането му на Таймирската мина.

— Значи знаем как е бил открит бизаният — вметна президентът.

Сийграм кимна и продължи:

— Брюстър предал няколкото скални мостри на работодателя си, но една задържал за себе си просто като сувенир. Няколко месеца по-късно, след като никой не му се обадил, той попитал американския директор на „Сосиете де Мин дьо Лорен“ какво е станало с неговите мостри на рудата. Казали му, че направените анализи показали, че мострите били негодни и те ги хвърлили. Изпълнен със съмнения, Брюстър занесъл своята мостра за изследване в Минно-геоложкия институт във Вашингтон. Бил смаян, когато научил, че това е бизаний, дотогава непознат на практика елемент, който бил виждан рядко под мощен микроскоп.

— Брюстър уведомил ли е френското дружество за местоположението на оголената скала с бизаний? — запита президентът.

— Не, решил да се изхитри и просто им дал смътни упътвания за местонахождението. Всъщност той дори ги насочил към долния остров на Нова земя, на километри в южна посока.

— Защо ги е заблудил?

— Често срещана тактика сред златотърсачите — поясни Донър. — Като премълчава точното местонахождение на обещаващата находка, откривателят може да преговаря за по-голям процент от печалбата преди деня, в който мината почне да работи.

— Има смисъл — смотолеви президентът. — Но кое е подтикнало французите да бъдат толкова потайни през 1910 година? Какво може да са открили в бизания, което през следващите седемдесет години никой не е открил?

— Преди всичко неговата сходност с радия — отвърна Сийграм. — „Сосиете де Мин“ предало мострите на Брюстър на Института по радий в Париж, където неговите учени установили, че някои от свойствата на бизания и на радия са еднакви.