— Нали ще ми простите, ако ви кажа, че това звучи доста пресилено.
— Възможно е, но под патриотарщината се крие самата истина.
Пит поклати глава.
— Думите ви са чиста фантазия. „Титаник“ лежи на близо четири хиляди метра под водата. Налягането на такива дълбочини стига до няколко хиляди килограма на квадратен сантиметър, господин Сийграм. Не на квадратен метър или километър, а на сантиметър. Трудностите и пречките са смайващи. Досега никой не е направил сериозен опит да извади „Андреа Дория“ или „Лузитания“ от дъното… а те и двата са само на деветдесет метра под повърхността.
— Щом можем да пращаме хора на луната, ще можем да извадим отново „Титаник“ на бял свят — не отстъпваше Сийграм.
— Тук няма място за сравнение. Цяло десетилетие беше нужно, за да се изпрати четиритонна капсула на лунната повърхност. А издигането на четирийсет и пет тона стомана е нещо съвсем различно. Ще минат месеци само докато бъде открит корабът.
— Претърсването е вече в ход.
— Нищо не съм чул…
— За предприето търсене — довърши вместо него Сийграм. — И няма как да сте чул. Докато операцията не прехвърли границите на сигурността, тя ще бъде секретна. Дори вашият помощник-директор по специалните проекти Албърт Джордано…
— Джордино.
— Да, Джордино, благодаря. Точно в този момент той провежда проучвателен сондаж по дъното на Атлантическия океан в пълно неведение на истинската мисия.
— Но експедицията „Течението Лорелай“… Първоначалната мисия на „Сафо I“ беше да проследи дълбоко океанско течение.
— Навременно съвпадение. Адмирал Сандекър успя да нареди подводницата да навлезе в района на последното известно местонахождение на „Титаник“ само часове преди плавателния съд да се издигне на повърхността по определения график.
Пит се обърна и проследи с поглед един реактивен самолет, който се издигаше от главната писта на летището.
— Но защо точно аз? Какво съм направил, за да заслужа покана за нещо, което се очертава като най-вятърничавия проект на века?
— Вие няма да присъствате само като гост, уважаеми Пит. Вие лично ще ръководите цялостната операция по изваждането на кораба.
Пит погледна мрачно.
— Но въпросът си остава — защо точно аз?
— Уверявам ви, че не подборът ме въодушевява — отвърна Сийграм. — Но тъй като НЮМА е най-големият известен и авторитетен източник на океанографска наука в страната, тъй като водещите специалисти по дълбоководни спасителни операции са членове на нейния състав и тъй като вие сте директор по специалните проекти на агенцията, изборът е паднал на вас.
— Мъглата започва да се вдига. Това е просто случай, в който аз се явявам с неподходяща професия в неподходящ момент.
— Тълкувайте го както искате — отегчено каза Сийграм. — Но трябва да призная, че ми направи огромно впечатление ваш доклад относно довеждането на невероятно трудни проекти до успешен завършек. — Той извади носна кърпа и попи потта от челото си. — Може би трябва да добавя и другия фактор, който натежа много във ваша полза — че вие сте смятан за нещо като експерт по „Титаник“.
— Събирането и изучаването на спомени, свързани с „Титаник“, ми е хоби, нищо повече. Но трудно може да ми отреди ролята на ръководител по изваждането му.
— Въпреки това, господин Пит, адмирал Сандекър ми каза, че вие сте — използвам неговите думи — гений в ръководенето на хора и в координирането на материално-техническото обезпечаване. — Той хвърли несигурен поглед към Пит. — Ще приемете ли работата?
— Не вярвате, че мога да я отхвърля, нали, Сийграм?
— Честно казано, не. Но когато човек виси на косъм от скала, малко му е трудно да има мнение относно кой да дойде да го спаси.
По устните на Пит се появи лека усмивка.
— Вярата ви в мен е трогателна.