Реакцията от разкритието на Воугъл беше смесена. Лицето на Сандекър стана полумрачно, полуподозрително; на Гън — сурово, а на Пит изразяваше непринуден интерес. Мълчанието в стаята се почувства по-тягостно, след като Воугъл напъха очилата си обратно в малкото си джобче.
— „Титаник“. — Сандекър повтори думата много бавно, като мъж, който с удоволствие си спомня името на красива жена. Той се вгледа проницателно във Воугъл; в погледа му продължаваше да се чете смесеният израз на съмнение и почуда. — Това е невероятно.
— Но факт — нехайно подхвърли Воугъл. — Да приема ли, командир Гън, че корнетът е бил открит от „Сафо I“?
— Да, почти в края на пътуването й.
— Излиза, че вашата подводна експедиция се е натъкнала на допълнително възнаграждение. Жалко, че не сте попаднали на самия кораб.
— Да, жалко — потвърди Гън, отбягвайки погледа на Воугъл.
— Аз продължавам да съм в недоумение относно състоянието на инструмента — каза Сандекър. — Не съм очаквал, че реликва, престояла седемдесет и пет години в морето, ще изглежда тъй малко повредена.
— Липсата на корозия поставя любопитен въпрос — отвърна Воугъл. — Повече от сигурно е, че месинга издържа на атмосферни влияния, но странно как металните части, съдържащи желязо, са запазили първоначалното си състояние. Както виждате, оригиналният мундщук е почти непокътнат.
Гън гледаше корнета, сякаш беше свещеният Граал.
— Може ли да свири?
— Да — отвърна Воугъл. — И то много хубаво, струва ми се.
— Не сте ли го пробвал?
— Не… не съм. — Воугъл с благоговение прокара пръсти през клапите на корнета. — Досега винаги с моя помощник сме изпробвали чистотата на тона на всеки меден инструмент, който сме реставрирали. Сега обаче не посмях.
— Не ви разбирам — рече Сандекър.
— Този инструмент напомня за кратка, но храбра постъпка, извършена по време на най-печалната морска трагедия в човешката история — поясни Воугъл. — Не е нужно голямо въображение, за да си представи човек как Греъм Фарли и колегите му музиканти са утешавали изплашените пътници на кораба с музиката си, жертвайки всякаква мисъл за тяхното собствено оцеляване, докато „Титаник“ бавно е потъвал в студените води. Последната мелодия на този корнет е излизала от устните на много смел човек. По моему ще бъде светотатство, ако някой друг някога засвири на него.
Сандекър гледаше Воугъл, изучавайки всяка черта на лицето на възрастния мъж, сякаш го виждаше за първи път.
— „Есен“ — зашепна някак несвързано, като че ли на себе си Воугъл. — „Есен“ е стар химн. Това е била последната мелодия, която Греъм Фарли е свирил на корнета си.
— А не „По-близо до тебе, Господи“? — попита бавно Гън.
— Това е измислица — обади се Пит. — Последният тон, който се е чул от „Титаник“ точно пред самия край, е бил от „Есен“.
— Вие, изглежда, доста сте запознат с историята на „Титаник“ — отбеляза Воугъл.
— Корабът и неговата трагична съдба са нещо като заразна болест — отвърна Пит. — Възбуди ли ти се веднъж интересът, треската мъчно може да се овладее.
— Корабът сам по себе си не ме привлича особено. Но като специалист по историята на музикантите и техните инструменти, сагата на оркестъра на „Титаник“ винаги е разпалвала въображението ми. — Воугъл постави корнета в калъфа, затвори капака и го подаде през бюрото на Сандекър. — Ако нямате повече въпроси, господин адмирал, смятам да се отдам на една обилна закуска и да се метна в леглото. Прекарах тежка нощ.